
Общ вид Късокосместо куче над средния ръст, мощно и едновременно с това елегантно, със сухи кости и гъвкава релефна мускулатура.
Тип поведение Смело, темпераментно и енергично. С типичен маниер на работа, високо повдигната глава, енергична опашка и леки пружиниращи движения.
Цвят Едноцветен – черен, кафяв, жълтеникав с различни оттенъци. Двуцветен – чернопетнист, кафявопетнист, червеникавопетнист и жълтопетнист. При този тип оцветяване върху белия основен фон са разпръснати големи петна. При едноцветната окраска се допускат бели петна на муцуната, гърлото, гърдите и дисталната част на крайниците, а при кафявите и черните кучета – бронзов оттенък на бузите. Цветът на носната гъба, клепачите и устните при всяка окраска трябва да бъде в тон с петната или по-тъмен, до черен.
Космена покривка Козината е къса, гъста, блестяща и плътно прилягаща към тялото. По шията, тялото и опашката дължината на космите е 10-13 мм. По главата, ушите, предната част на крайниците и лапите космите са по-къси. По главата, муцуната и особено по ушите космите са тънки, коприненоподобни.
Кожа, мускулатура и кости Кожата е тънка и еластична, без гънки. Мускулатурата е добре развита, гъвкава, суха и релефна. Костите са здрави, но не груби.
Глава Умерено дълга, покрита с тънка кожа, суха и изключително релефна. Надочните дъги са силно развити и образуват между челото и муцуната рязък преход, много характерен за породата. Черепната част е умерено дълга, плоска и широка между ушите. Задтилният издатък е ясно, но не рязко изразен. Скулите са добре развити, без да изпъкват. Муцуната е умерено дълга, суха, правоъгълна и тъпа в профил. При поглед отгоре – умерено широка, без забележимо стесняване към носа. Устните са тънки и меки. Горните напълно покриват долната челюст, като в профил придават тъпия край на муцуната, оформят заоблен преден ъгъл, а в ъгъла на устата увисват, образувайки неголяма гънка.
Уши Високо поставени, тънки, меки, с ясно забележими кръвоносни съдове. Висящи, подвижни, с триъгълна форма и заоблени върхове. Предните им ръбове плътно прилягат към скулите.
Очи Средно големи, закръглени, нито поставени много дълбоко, нито изпъкнали. Цветът им е в тон с петната или по-тъмен.
Зъби Големи, здрави и добре развити. Захапката е ножична.
Шия Високо поставена, дълга, суха и мускулеста, с овално сечение и изпъкнала горна линия. Кожата не образува гънки.
Гърди Дълбоки, с овално сечение, стигащи до линията на лактите. Отпред – леко стеснени, а в задната си част – по-широки. Гръдната кост е добре развита и ясно забележима. Долната линия на гърдите е изпъкнала и плавно преминава в линията на корема без рязко повдигане.
Холка Здрава и мускулеста.
Гръб Прав, широк и мускулест.
Поясница Къса, широка, мускулеста и леко изпъкнала.
Крупа Дълга, широка, изпъкнала и леко наклонена.
Корем Добре прибран.
Предни крайници При поглед отпред – прави и успоредни. Лопатките са мускулести, умерено косо поставени. Ъгълът при раменната става е около 100О. Лакътните израстъци са силно развити и насочени назад. Подрамената са дълги, с овално сечение. Метакарпусите са дълги, леко наклонени.
Задни крайници При поглед отзад – прави и успоредни, а отстрани – с добре изразени ъгли на ставните съчленения. Поставени малко по-широко от предните крайници. Подбедрата са дълги. Скакателните стави са добре изразени, с ясно открояваща се петна кост. Метатарзусите не са дълги и са отвесно поставени.
Лапи Овални, с плътно прибрани пръсти, силно засводени. Ноктите са насочени към земята.
Опашка Високо поставена, гъвкава, еластична и суха, постепенно изтъняваща към върха, плавно продължаваща линията на поясницата и крупата. Носи се не по-високо от нивото на гърба. На дължина с малко не достига до скакателната става
***
Произход
Английският понтер произлиза от старите испански бракове, които са били пренесени много отдавна в Англия. За получаването на понтера английските специалисти са използвали и хрът-ката. Тази раса е отгледана в продължение на десетилетия и столетия и чрез системен подбор доведена до най-съвършения й вид, при което всяко куче наследява неотменно и редовно както морфологическите (външните), така и физиологичните (вътрешните) качества на своята раса.
Външни белези
Английският пойнтер е най-красивият от късокосместите птичари. Неговото стройно тяло с тънка кожа, през която се очертава силната му мускулатура, сухите му и пъргави крайници, с изпъкнали вени, му придават изящна външност.
Външно понтерът се отличава от брака по овалната си глава, ясно очертана носова чупка и издължена права или вирната нагоре муцуна. Той има широко разтворени ноздри, къси бърни и светли очи със живо изражение. Неговото ухо е късо, заострено към края, свързано малко над очната линия и прилепено към бузата. Вратът му е дълъг, слабо лебедов. Рамо - дълго и косо. Гръден кош дълбок, но не много широк.
Корем - прибран, гръб прав, кръст къс, крак отвесен, пръсти сбрани. Задница дълга и мускулеста, опашката дебела при основата, тънка на края и не по-дълга от бедрото (опашката му никога не се реже). Косъм къс и фин, различно обагрен: бяЛо и кафяво, бяло и черно, бяло и оранжево с или без капки, но има и често черни, както и чисто бозави понтери. От десетина години насам най-много се търсят пръсканите със ситни точици, но с правилно оцветена глава кучета. Не е желателно едното ухо да е оцветено, а другото - не, или да е непълно оцветено.
Неширокият гръден кош на понтера и дългото му рамо видимо говорят за способността му да развива голяма бързина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар