Пудел - характеристика на породата

Пуделът не е чак толкова добър пазач като ротвайлера, не е чак толкова добър овчар като колито, също така не е чак толкова добър апортьор като лабрадора, но той може да върши всякаква работа и да бъде невероятен приятел.

Пуделът като порода е регистриран във Франция, но произходът му е германски. Името му най-вероятно произлиза от немската дума pfudel, което значи локва. Една от професиите на пудела е апортирането от вода. Предположенията за историята на пудела са много – едни казват, че произлиза от старото “водно куче”, други, че е внук на древното овчарско куче, но всички са съгласни, че породата е древна. Корените на породата могат да се проследят до 1000 година.

Независимо какъв е произходът му, пуделът е много способно и умно куче. Той е много лесен за дресировка, внимателен и мил, послушен, жизнерадостен, непретенциозен, подвижен и ловък. Пуделът е спътник на човека във всякакви условия – с еднакво достойнство и ведрост живее в барака и в дворец. В днешни дни работи преди всичко в цирковете и по-малко с ловците, но в миналото е бил и пазач, и ловец, и овчар, и дори медик на фронта.

Съществуват четири вида пудели – голям, среден, малък и той (играчка). Оригиналният пудел е големия, т.нар. кралски пудел. Той е и най-здрав от трите разновидности. Иначе и най-мъничкия пудел, колкото и да е смешен, носи качествата на големия си брат и се дресира много лесно, обича всякакви игри, и участва на състезания за послушание.

Цветовете на пудела са бял, кайсиев, сив и черен – без петна. Козината е къдрава и плътна – расте непрекъснато. Най-голямото й преимущество е, че не пада. Поддръжката за домашен любимец не е много трудна, но изисква редовни грижи. Подстригването е задължително на 3-4 месеца, а прическите са най-разнообразни. Като цяло пуделът е здраво куче и ако се гледа добре живее дълго. За да е във форма трябва да се пази от затлъстяване, да се храни правилно и да се движи достатъчно.

Независимо от размера си, пуделът е хармонично и елегантно куче, любопитно и наблюдателно същество, което винаги се радва на живота. За да се хареса на човека, той, като истински актьор през годините е променял външността и професиите си, но не е загубил ума, предаността и желанието си за работа.

Пуделът е изключително вярно куче. За него няма нищо по-важно и скъпоценно от неговите хора. Обожава децата, непрекъснато им ходи по петите, едновременно ги пази и се грижи за тях.

Имаше време, когато в България тази прекрасна порода се позабрави и претопи в неузнаваеми космати животинчета, но вече от няколко години у нас отново започнаха да се отглеждат и чистопородни пудели. Това е една от любимите породи на много кучкари в Европа. Колкото и да е красив, елегантен, благороден, очарователен и зашеметяващ, не външния вид, а прекрасния му характер е направил пуделът толкова любима порода. Той има невероятна способност да се приспособява и изключително остър ум. Безспорно това е най-добрия избор за куче компаньон.

Пуделът може да ви заблуди с външния си вид, но в него няма и капка разглезеност. Той може да бъде глезен, но не и досаден. Невероятно изобретателно куче. Ако сте решили да съжителствате с това превъзходно животно, не забравяйте, че той не е някой, на когото му е достатъчно да си лежи на канапето, той не е някой, на когото ще му е лесно да остава сам, той не е някой, на когото може да не му обръщате внимание – пуделът е равноправен член на семейството – за него не се грижите, с него съжителствате. Овчар, мореплавател, ловец, артист, пуделът е неповторим другар в живота.

В заключение ще разкажем няколко кратки и интересн истории, свързани с това невероятно куче пуделът.

В армията на Наполеон пуделът бил инвентаризиран като задължителна част от войсковото въоръжение на полка. Използвали се малки кучета, които, носени в специални чанти, били пускани да пренесат информация до щаба при нужда от лекар или подкрепления.

Най-прочутото военно куче се казва Мусташ (Мустаканчо), той е бил голям черен пудел и се е борил в няколко полка от войските на Наполеон. До днес името му е почетно вписано в списъка с бойците от гренадерския полк, който той спасил като ги предупредил навреме за засада, подготвена от австрийците. След това геройство, името му станало нарицателно за храброст, и дори било голяма гордост да те нарекат „Мусташ”.

По същото време във войската работел и Барбуш (Брадатко), който загубил крака си от удар със сабя. След войната той и стопанинът му, също останал инвалид, се препитавали като пътуващи артисти.

Прочутият златар от Ренесанса Биенвенуто Челини имал пудел за пазач. Той дори го довел да свидетелства веднъж в съда срещу крадец, който успял да отмъкне нещо. Кучето се хвърлило върху човека така, че той моментално признал.