Физиологични състояния на кучето

В зоотехниката са познати няколко физиологични състояния (кондиции):
Гойна – тази кондиция е крайно неприемлива за ловните кучета. Кучето бързо се уморява. Бих си позволил да цитирам един от мойте професори, който беше изчислил, че един килограм наднормено тегло означава 4 (четири) километра кръвоносни съдове. Това е едно сериозно допълнително натоварване на сърцето.

Тук е мястото да отбележим, че някои породи кучета (кокершпаньоли, бретоншпаньоли и дакели са предразположени към затлъстяване.

Изложбена – това е кондиция, при която кучето е съвсем леко пълно. Козината е блестяща. Контурът на мускулните групи се вижда ясно. Мускулите са леко отпуснати. Кучето е спокойно. Приема с охота командите и ги изпълнява. Като визия за съответната порода, това е състоянието, при което кучето е най-красиво. Кинолозите се тремят да постигнат точно тази кондиция по време на киноложки изложби. По принцип е невъзможно кучето да се задържи дълго време в изложбена кондиция. За около месец след постигането и, то или преминава към гойна, или влиза в работна кондиция.

Развъдна – кондиция, желана при кучките, благодарение на която след раждане не се получават нежелани за организма реакции (следродилни калциеви коми, състояние на слабост или кахексия). Работна – точно към тази кондиция трябва да се стреми всеки собственик на ловно куче. Най-характерното за нея, е, че кучето е в състояние да даде максималното от себе си. Обонянието се изостря. Мускулите са стегнати и имат отлични рефлекторни качества. Темперамента леко се променя и би могъл да се опише като “буден”. Животното се уморява трудно.

Слаба – получава се при недохранени и/или преболедували кучета в периода предхождащ възстановяването. Понякога животните попадат в тази кондиция в следствие на паразитози.