Епилепсия при кучето

Видове епилепсия

Първична епилепсия: позната още като идиопатична, генетична, inherited, или същинска епилепсия. Не са известни положителни диагностич-ни находки, които да потвърдят диагнозата. В случая тя се поставя, като се изключат всички други възможности. Първият припадък на животно с първична епилепсия най-често се наблюдава на възраст между 6 месеца и 5 години. Диагностиката на първична епилепсия не е доказателство за генетичен дефект. Само внимателни изследвания над развъждането могат да докажат противното. Породата, възрастта и историята на животното могат да дадат основания за предположение, че в основата на първичната епилепсия има генетичен фактор, ако е известно, че у предците на кучето има и други подобни случаи.

Вторична епилепсия: отнася се за случаи, когато причините за припадъците могат да бъдат установени, а те са много. При кучетата на възраст по-малко от една година най-честите причини за припадъците могат да бъдат разделени на няколко групи:
дегенеративни (застойни заболявания)
- онтогенетични (хидроцефалия)
- токсични (олово, арсеник, органични фосфати, хлорирани хидрогенкарбонати стрихнин, тетанус)
- инфекциозни (гана, енцефалит и др.)
- метаболитни (хипогликемия, ензимна недостатъчност, чернодробни и бъбречни заболяват)
- хранителни (тиамин, паразити)
- травматични рани, фрактури)

При животните на възраст 1-3 години генетичният фактор е една от най-често предполаганите причини. При животнипе на 4 и повече години най-честите причини са от групата на метаболитните нарушения (хипогликемия, сърдечни аритмии, хипокалцемия, цироза) неопластичните (мозъчни тумори). Д-р Джийн Додс е установила, че в някои случаи припадъците се дължат на хипофункция на щитовидната жлеза, което е семейно (inherited) автоимунно заболяване при чистопородното развъждане.