Шар пей - история на породата

Китайският шар-пей е известен на хората много отдавна. Това е една от най-древните породи в многочисленото кучешко семейство – на възраст е около 20 века. Получила е името си от грубата, прилична на четина кожа – шар-пей в превод от китайски означава „пясъчна кожа”. Предците на съвременния шар-пей са били на особена почит сред китайците, което се потвърждава от археологическите разкопки – открити са останки на кучета при множество погребения. Предците на шар-пея са ги наричали „кучетата от гробниците”. За разлика от съвременниците си, те са били огромни кучета с маса около 80 кг. В древен Китай били забелязани отличните качества на шар-пея – преданост към стопанина, надеждност, бдителност, ум. Тези кучета били използвани в селските стопанства за охрана на къщите и земите, за паша на добитък и лов на дивеч и разбира се, за домашни любимци и компаньони. Използвали са ги и като бойни кучета, но това им качество не е главно – шар-пеят е прекалено дружелюбен за бой, те предпочитат да охраняват дома и стопанина си.

Съвременният шар-пей не е чистокръвно китайско куче, тъй като при селекцията му са използвани чау-чау, бул-мастиф, булдог, боксер и бул-териер. Това е обичайно явление и днес почти няма порода, в която за подобряването на екстериора и други нейни качества да не се използва кръвта на други кучета.

Китайците много образно описват любимото си куче. Главата му е с формата на круша или диня, тежка и кръгла в основата, с конусообразна муцуна. Ухото прилича на раковина на морско мекотело, дебело и малко. Носът му е подобен на пеперудка (има се предвид бисквитата „пеперудка”). Той трябва да бъде широк и тъп. Гърбът му е като на скарида – силен и гъвкав, но без вдлъбнатина зад холката. Опашката е като жица. Тя трябва да бъде твърда и тънка, в основата си като парче кабел, високо поставена над гърба. Предпочита се, когато опашката образува кръг, в центъра му да има само неголяма дупчица. За китайците опашката е от голямо значение. Физиономията му напомня на набръчканото лице на много възрастен човек, но без излишни бръчки.

Езикът е синьо-черен на цвят. В Китай се допуска и „цветния” език. Шията му е подобна на тази на бизона – силна и със средна дължина, с неголяма кожна „огърлица”. Анусът му гледа към небето. Опашката му е толкова високо поставена, че анусът му е леко издаден насочен нагоре. Лапата му прилича на главичка чесън – дебела, твърда, с пръсти, прилични на скилидките на чесъна. Окраската му е рижаво-кафява. Козината не е блестяща, а е матова, и краищата на космите имат червеникаво-кафяв цвят като ръжда.