Пуделът не е чак толкова добър пазач като ротвайлера, не е чак толкова добър овчар като колито, също така не е чак толкова добър апортьор като лабрадора, но той може да върши всякаква работа и да бъде невероятен приятел.
Пуделът като порода е регистриран във Франция, но произходът му е германски. Името му най-вероятно произлиза от немската дума pfudel, което значи локва. Една от професиите на пудела е апортирането от вода. Предположенията за историята на пудела са много – едни казват, че произлиза от старото “водно куче”, други, че е внук на древното овчарско куче, но всички са съгласни, че породата е древна. Корените на породата могат да се проследят до 1000 година.
Независимо какъв е произходът му, пуделът е много способно и умно куче. Той е много лесен за дресировка, внимателен и мил, послушен, жизнерадостен, непретенциозен, подвижен и ловък. Пуделът е спътник на човека във всякакви условия – с еднакво достойнство и ведрост живее в барака и в дворец. В днешни дни работи преди всичко в цирковете и по-малко с ловците, но в миналото е бил и пазач, и ловец, и овчар, и дори медик на фронта.
Съществуват четири вида пудели – голям, среден, малък и той (играчка). Оригиналният пудел е големия, т.нар. кралски пудел. Той е и най-здрав от трите разновидности. Иначе и най-мъничкия пудел, колкото и да е смешен, носи качествата на големия си брат и се дресира много лесно, обича всякакви игри, и участва на състезания за послушание.
Цветовете на пудела са бял, кайсиев, сив и черен – без петна. Козината е къдрава и плътна – расте непрекъснато. Най-голямото й преимущество е, че не пада. Поддръжката за домашен любимец не е много трудна, но изисква редовни грижи. Подстригването е задължително на 3-4 месеца, а прическите са най-разнообразни. Като цяло пуделът е здраво куче и ако се гледа добре живее дълго. За да е във форма трябва да се пази от затлъстяване, да се храни правилно и да се движи достатъчно.
Независимо от размера си, пуделът е хармонично и елегантно куче, любопитно и наблюдателно същество, което винаги се радва на живота. За да се хареса на човека, той, като истински актьор през годините е променял външността и професиите си, но не е загубил ума, предаността и желанието си за работа.
Пуделът е изключително вярно куче. За него няма нищо по-важно и скъпоценно от неговите хора. Обожава децата, непрекъснато им ходи по петите, едновременно ги пази и се грижи за тях.
Имаше време, когато в България тази прекрасна порода се позабрави и претопи в неузнаваеми космати животинчета, но вече от няколко години у нас отново започнаха да се отглеждат и чистопородни пудели. Това е една от любимите породи на много кучкари в Европа. Колкото и да е красив, елегантен, благороден, очарователен и зашеметяващ, не външния вид, а прекрасния му характер е направил пуделът толкова любима порода. Той има невероятна способност да се приспособява и изключително остър ум. Безспорно това е най-добрия избор за куче компаньон.
Пуделът може да ви заблуди с външния си вид, но в него няма и капка разглезеност. Той може да бъде глезен, но не и досаден. Невероятно изобретателно куче. Ако сте решили да съжителствате с това превъзходно животно, не забравяйте, че той не е някой, на когото му е достатъчно да си лежи на канапето, той не е някой, на когото ще му е лесно да остава сам, той не е някой, на когото може да не му обръщате внимание – пуделът е равноправен член на семейството – за него не се грижите, с него съжителствате. Овчар, мореплавател, ловец, артист, пуделът е неповторим другар в живота.
В заключение ще разкажем няколко кратки и интересн истории, свързани с това невероятно куче пуделът.
В армията на Наполеон пуделът бил инвентаризиран като задължителна част от войсковото въоръжение на полка. Използвали се малки кучета, които, носени в специални чанти, били пускани да пренесат информация до щаба при нужда от лекар или подкрепления.
Най-прочутото военно куче се казва Мусташ (Мустаканчо), той е бил голям черен пудел и се е борил в няколко полка от войските на Наполеон. До днес името му е почетно вписано в списъка с бойците от гренадерския полк, който той спасил като ги предупредил навреме за засада, подготвена от австрийците. След това геройство, името му станало нарицателно за храброст, и дори било голяма гордост да те нарекат „Мусташ”.
По същото време във войската работел и Барбуш (Брадатко), който загубил крака си от удар със сабя. След войната той и стопанинът му, също останал инвалид, се препитавали като пътуващи артисти.
Прочутият златар от Ренесанса Биенвенуто Челини имал пудел за пазач. Той дори го довел да свидетелства веднъж в съда срещу крадец, който успял да отмъкне нещо. Кучето се хвърлило върху човека така, че той моментално признал.
сряда, 28 април 2010 г.
вторник, 27 април 2010 г.
Описание на американския стафордширски териер
Стандартът на породата описва американския стафордширски териер като куче с необикновена сила, но същевременно жизнерадостно и обаятелно. Неголемият ръст, до 48 см, компактността, невзискателността, надеждността, безстрашието, беззаветната преданост към стопанина и неподкупността са само малка част от характерните положителни черти на амстафа.
Тези кучета имат уравновесен характер, койо им е генетически заложен. Процесите на възбуждане не преобладават над процесите на задържане, затова всеки амстаф е готов мигновено да изпълни всяко желание на обожаемия си стопанин и веднага да се върне в изходното положение и състояние.
Американският стафордширски териер е много смело и активно куче, притежаващо ярко изразено чувство за собствено достойнство, с висок интелект и целеустремено. То много добре се поддава на дресировка, точно и качествено изпълнява командите. Послушанието и съобразителността му са напълно обясними – в продължение на много години отборът на кучетата за развъждане е протекъл именно по тези качества, а кучетата с отклонения в психиката са били отстранявани от развъдна дейност.
Американският стафордширски териер е идеално куче за града. Неголемите му размери дават възможност да се отглежда даже в жилище с малка квадратура. Той има отлично здраве и силен имунитет, напълно невзискателен е към храната и винаги е в добро настроение, с което е способен да зарази и заобикалящите го.
При правилно възпитание, отглеждане и хранене от американския стафордширски териер се получава прекрасен телохранител и надежден приятел. Външният му вид внушава уважение – това е набито, мускулесто и хармонично сложено куче, правещо впечатление с необикновената си сила. Амстафът не е драка и побойник, той не търси повод да се сбие, но в случаи на нападение или заплаха реагира мълниеносно и безстрашно и почти винаги излиза победител.
При вида на озъбената физиономия на американския стафордширски териер, злосторниците загубват дар слово, а чувайки с нищо несравнимия зловещ рев, буквално се вкаменяват от страх. Добре обученият амстаф с лекота може да се справи с трима хулигани. Той може да скочи до 2 м височина, може да се катери по дървото като котка, плува и се гмурка като водолаз.
Американският стафордширски териер отлично преценява положението и ако действително стопанинът му е застрашен, винаги е готов да го защити. У дома и в семейството, сред любимите си хора, той дава воля на нежното си и предано сърце и пламенни чувства. По време на игрите си се държи като малко кученце. Възпитаният амстаф прекрасно се разбира с непознати хора и кучета. Той много обича децата и е готов да вземе участие във всяка тяхна игра.
Американският стафордширски териер е неповторима и универсална порода. Точно затова тя се използва широко и прекрасно работи в руското министерство на извънредните ситуации, в полицията, митницата, охранява обекти и складове.
Историята на амстафа е съпътствана с множество легенди и още повече измислици и предразсъдъци. Той наистина може да бъде страшен противник, но поведението му зависи от хората, как ще бъде възпитан в първите месеци на живота му и на какво ще го научим.
Легендите за кучетата-убийци си остават просто легенди. За околните са опасни не кучетата, а техните стопани, тези, които дават командите. Американският стафордширски териер винаги е готов да служи на на любимия си стопанин и в случай на заплаха предано и самоотвержено е готов да защити него и семейството му.
Тези кучета имат уравновесен характер, койо им е генетически заложен. Процесите на възбуждане не преобладават над процесите на задържане, затова всеки амстаф е готов мигновено да изпълни всяко желание на обожаемия си стопанин и веднага да се върне в изходното положение и състояние.
Американският стафордширски териер е много смело и активно куче, притежаващо ярко изразено чувство за собствено достойнство, с висок интелект и целеустремено. То много добре се поддава на дресировка, точно и качествено изпълнява командите. Послушанието и съобразителността му са напълно обясними – в продължение на много години отборът на кучетата за развъждане е протекъл именно по тези качества, а кучетата с отклонения в психиката са били отстранявани от развъдна дейност.
Американският стафордширски териер е идеално куче за града. Неголемите му размери дават възможност да се отглежда даже в жилище с малка квадратура. Той има отлично здраве и силен имунитет, напълно невзискателен е към храната и винаги е в добро настроение, с което е способен да зарази и заобикалящите го.
При правилно възпитание, отглеждане и хранене от американския стафордширски териер се получава прекрасен телохранител и надежден приятел. Външният му вид внушава уважение – това е набито, мускулесто и хармонично сложено куче, правещо впечатление с необикновената си сила. Амстафът не е драка и побойник, той не търси повод да се сбие, но в случаи на нападение или заплаха реагира мълниеносно и безстрашно и почти винаги излиза победител.
При вида на озъбената физиономия на американския стафордширски териер, злосторниците загубват дар слово, а чувайки с нищо несравнимия зловещ рев, буквално се вкаменяват от страх. Добре обученият амстаф с лекота може да се справи с трима хулигани. Той може да скочи до 2 м височина, може да се катери по дървото като котка, плува и се гмурка като водолаз.
Американският стафордширски териер отлично преценява положението и ако действително стопанинът му е застрашен, винаги е готов да го защити. У дома и в семейството, сред любимите си хора, той дава воля на нежното си и предано сърце и пламенни чувства. По време на игрите си се държи като малко кученце. Възпитаният амстаф прекрасно се разбира с непознати хора и кучета. Той много обича децата и е готов да вземе участие във всяка тяхна игра.
Американският стафордширски териер е неповторима и универсална порода. Точно затова тя се използва широко и прекрасно работи в руското министерство на извънредните ситуации, в полицията, митницата, охранява обекти и складове.
Историята на амстафа е съпътствана с множество легенди и още повече измислици и предразсъдъци. Той наистина може да бъде страшен противник, но поведението му зависи от хората, как ще бъде възпитан в първите месеци на живота му и на какво ще го научим.
Легендите за кучетата-убийци си остават просто легенди. За околните са опасни не кучетата, а техните стопани, тези, които дават командите. Американският стафордширски териер винаги е готов да служи на на любимия си стопанин и в случай на заплаха предано и самоотвержено е готов да защити него и семейството му.
петък, 23 април 2010 г.
Поддържане на здравословно тегло
Собственикът на куче може да предприеме няколко стъпки, за да контролира теглото на любимеца си.
Първо, трябва да намали количеството на лакомствата, които му дава. Те са висококалорични и допринасят за наддаване на тегло.
Втората стъпка е свързана с редуциране на обема на храната. Това обикновено означава измерване на количеството храна, което се слага в купичката на кучето. Помнете, че предложеното на опаковката на кучешката храна количество е насока, основана на база на куче със средно тегло и размери. Всяко отделно животно се нуждае от различни количества храна.
Третата стъпка предвижда увеличаване упражненията на кучето с допълнителни разходки и игри всеки ден. Това е полезно както за стопанина, така и за животното, а и носи полза от повечето време, което куче и собственик прекарват заедно.
Стопанинът може да предоставя и нискокалорична храна на домашния си приятел. Тези продукти се дават под формата на големи порции на кучето, а в същото време съдържат ограничени количества калории. Все пак е добра идея да се консултирате първо с ветеринар, преди да поставите кучето на диета за отслабване. Лекарят ще ви помогне да изготвите програма за отслабване, ще следи процеса на редуциране на теглото и ще решава възникнали проблеми.
Първо, трябва да намали количеството на лакомствата, които му дава. Те са висококалорични и допринасят за наддаване на тегло.
Втората стъпка е свързана с редуциране на обема на храната. Това обикновено означава измерване на количеството храна, което се слага в купичката на кучето. Помнете, че предложеното на опаковката на кучешката храна количество е насока, основана на база на куче със средно тегло и размери. Всяко отделно животно се нуждае от различни количества храна.
Третата стъпка предвижда увеличаване упражненията на кучето с допълнителни разходки и игри всеки ден. Това е полезно както за стопанина, така и за животното, а и носи полза от повечето време, което куче и собственик прекарват заедно.
Стопанинът може да предоставя и нискокалорична храна на домашния си приятел. Тези продукти се дават под формата на големи порции на кучето, а в същото време съдържат ограничени количества калории. Все пак е добра идея да се консултирате първо с ветеринар, преди да поставите кучето на диета за отслабване. Лекарят ще ви помогне да изготвите програма за отслабване, ще следи процеса на редуциране на теглото и ще решава възникнали проблеми.
Грижи за зъбите
Ако имате възможност, накарайте вашето кученце да свикне с редовното почистване на зъбите. Търкайте ги нежно с мек парцал или детска четка за зъби, потопена в разтвор от хлебна сода и вода. Не използвайте паста, предназначена за хора, тъй като е много вероятно кучето да глътне препарата и да получи стомашно разстройство.
Млечните зъби се появяват, когато кученцето стане на близо 4 седмици, и падат между 14-та и 30-та седмица. През това време малките кученца ядат по-малко и дъвчат повече. Играчките от твърда гума или сурова кожа, направени специално за кучета, са добра инвестиция, чрез която през този период ще успеете да предотвратите поражения на домашните вещи. Понякога кученцето запазва някои временни зъби след появата на постоянните. Това може да повреди меките тъкани в устата и дори да ускори износването на постоянните зъби. Трябва да се консултирате с ветеринарен лекар, който да определи дали премахването им е нужно или не.
Счупен или пукнат зъб може да е много болезнен, ако е засегната нервната тъкан. Ако се инфектира, съществува опасност инфекцията да се разпространи в кръвоносната система. Препоръчва се бърза намеса на ветеринар. Ето някои от симптомите на за заболявания на зъбите:
Млечните зъби се появяват, когато кученцето стане на близо 4 седмици, и падат между 14-та и 30-та седмица. През това време малките кученца ядат по-малко и дъвчат повече. Играчките от твърда гума или сурова кожа, направени специално за кучета, са добра инвестиция, чрез която през този период ще успеете да предотвратите поражения на домашните вещи. Понякога кученцето запазва някои временни зъби след появата на постоянните. Това може да повреди меките тъкани в устата и дори да ускори износването на постоянните зъби. Трябва да се консултирате с ветеринарен лекар, който да определи дали премахването им е нужно или не.
Счупен или пукнат зъб може да е много болезнен, ако е засегната нервната тъкан. Ако се инфектира, съществува опасност инфекцията да се разпространи в кръвоносната система. Препоръчва се бърза намеса на ветеринар. Ето някои от симптомите на за заболявания на зъбите:
- загуба на апетит;
- червени, подути и кървящи венци;
- лигавене;
- кръв в слюнката;
- жълто-кафява зъбна плака на нивото на венците;
- счупени зъби;
- лош дъх.
Въпреки всичко най-честите проблеми със зъбите са появата на плака и зъбен камък. Ако не бъдат отстранени, плаката и зъбният камък могат да причинят инфектиране на венците (гингивит) и на мембраната около гнездата на зъбите (парадонтоза). Без правилно лечение зъбите се заразяват и падат, а инфекцията може да се разпространи към други части на тялото - бъбреци или клапи на сърцето.
Проблемите със зъбите се свеждат до минимум и дори изцяло могат да се предотвратяват чрез редовно почистване.
Не бива да се забравя, че сухите гранулирани храни са полезни при почистването на зъбите. Когато кучетата дъвчат, парчето суха храна стърже зъбите им и действа като четка, отстранявайки по този начин плаката.
Проблемите със зъбите се свеждат до минимум и дори изцяло могат да се предотвратяват чрез редовно почистване.
Не бива да се забравя, че сухите гранулирани храни са полезни при почистването на зъбите. Когато кучетата дъвчат, парчето суха храна стърже зъбите им и действа като четка, отстранявайки по този начин плаката.
Къпане на кучето
Кучешката козина се почиства естествено от самосебе си, но повечето кучета биха имали полза от къпане веднъж месечно.
Инструкции за къпане на куче:
1. Преди къпане почистете козината като отстраните сплетените косми;
2. Поставете гумена постелка на пода в банята, за да не се подхлъзне;
3. Махнете кожения нашийник, но винаги слагайте друг, така че да има за какво да хванете кучето си, ако то внезапно реши да се поразходи докато се стича вода от него;
4.Внимавайте водата да не е прекалено гореща, нагласете я предварително до необходимата температура(такава, каквато е приятна и поносима за Вас);
5. Пъхнете памучни тампони в ушите на кучето, за да не проникне вода в тях;
6. Използвайте шампоан, който не дразни очите или внимавайте да не попада в тях, ако използвате обикновен(най-добре е да къпете кучето с бебешки шампоан);
7. За намокряне и изплакване използвайте ръчния душ, ако нямате такъв в банята си се снабдете с къс гумен маркуч, който пасва на крана за водата. Той ще свърши чудесна работа;
8. Пригответе си повече хавлиени кърпи, тъй като кучето Ви ще има желание да изтръска и подсуши хубаво козината си;
9. Къпането не означава спасение от бълхите, така че ако те са проблем, третирайте с подходящ продукт срещу бълхи, който не се измива при къпане или посетете ветеринарен лекар за консултация.
10. Успех в къпането!
Инструкции за къпане на куче:
1. Преди къпане почистете козината като отстраните сплетените косми;
2. Поставете гумена постелка на пода в банята, за да не се подхлъзне;
3. Махнете кожения нашийник, но винаги слагайте друг, така че да има за какво да хванете кучето си, ако то внезапно реши да се поразходи докато се стича вода от него;
4.Внимавайте водата да не е прекалено гореща, нагласете я предварително до необходимата температура(такава, каквато е приятна и поносима за Вас);
5. Пъхнете памучни тампони в ушите на кучето, за да не проникне вода в тях;
6. Използвайте шампоан, който не дразни очите или внимавайте да не попада в тях, ако използвате обикновен(най-добре е да къпете кучето с бебешки шампоан);
7. За намокряне и изплакване използвайте ръчния душ, ако нямате такъв в банята си се снабдете с къс гумен маркуч, който пасва на крана за водата. Той ще свърши чудесна работа;
8. Пригответе си повече хавлиени кърпи, тъй като кучето Ви ще има желание да изтръска и подсуши хубаво козината си;
9. Къпането не означава спасение от бълхите, така че ако те са проблем, третирайте с подходящ продукт срещу бълхи, който не се измива при къпане или посетете ветеринарен лекар за консултация.
10. Успех в къпането!
Неправилна захапка
Неправилната захапка притеснява селекционерите на кучета повече от всеки друг проблем в устата. Това пречи на способността за захапване, носене и дъвчене на храната. Зъбите извън нормалната подредба нараняват меките тъкани в устата.
Кучешката захапка се определя от правилното срещане на горните и долните резци при затворена уста. Идеална е тази захапка, при която горните резци срещат долните, като съвсем малко ги покриват. Това се нарича захапка на резците. При равната оклузия резците се срещат ръб до ръб. Това е най-честата, но далеч не идеална оклузия, защото контактът ръб до ръб по-бързо износва зъбите. Правилната захапка е описана в стандартите за всяка порода.
Повечето неправилни захапки са наследствени в резултат на генетични фактори, които определят растежа на горната и долната челюст. Някои неправилни захапки се предизвикват от ретениран (задържан) млечен зъб, който измества израстващия постоянен извън линията.
Горна прогнатия (прихлупваща захапка). Горната челюст е издадена напред, така че при захапване горните резци покриват долните, без да се допират. Прихлупващата захапка е възможно да се самокоригира спонтанно при млади кученца, ако прихлупването не е отдалечено повече от дебелината на кибритена клечка. Подобрението продължава до навършване на десетия месец, когато спира растежът на челюстите.
Кученца със силно изразена горна прогнатия имат проблеми, защото впоследствие постоянните зъби нараняват меките тъкани на устата, което изисква лечение.
Долна прогнатия. Обратна е на горната прогнатия – напред е издадена долната челюст. Смята се за нормална при брахицефалните (късомуцунестите) породи, като булдозите и мопсовете. Нарича се още брахигнатизъм.
Крива уста. Това е най-лошият оклузионен проблем. Едната половина на челюстта расте по-бързо от другата и изкривява устата, което е сериозна пречка за хващане и дъвчене на храната.
Лечение: За да се открие проблемът със захапката, кученцата трябва да се изследват от ветеринарния лекар на втория и третия месец от раждането. В много случаи лечение не е необходимо. Ако има много нагъсто израснали или разместени зъби, се прави корекция чрез екстракция (изваждане) на проблемните зъби и чрез други ортодонтски процедури, като намаляване височината на някои от зъбите.
Горната прогнатия определено е наследствена и преминава в следващото поколение, а долната се унаследява само при някои породи. Кучета с неправилна зъбна оклузия се изключват от разплодните програми, обаче това не се отнася за брахицефалните породи, при които лошата захапка е характерна за тях.
Кучешката захапка се определя от правилното срещане на горните и долните резци при затворена уста. Идеална е тази захапка, при която горните резци срещат долните, като съвсем малко ги покриват. Това се нарича захапка на резците. При равната оклузия резците се срещат ръб до ръб. Това е най-честата, но далеч не идеална оклузия, защото контактът ръб до ръб по-бързо износва зъбите. Правилната захапка е описана в стандартите за всяка порода.
Повечето неправилни захапки са наследствени в резултат на генетични фактори, които определят растежа на горната и долната челюст. Някои неправилни захапки се предизвикват от ретениран (задържан) млечен зъб, който измества израстващия постоянен извън линията.
Горна прогнатия (прихлупваща захапка). Горната челюст е издадена напред, така че при захапване горните резци покриват долните, без да се допират. Прихлупващата захапка е възможно да се самокоригира спонтанно при млади кученца, ако прихлупването не е отдалечено повече от дебелината на кибритена клечка. Подобрението продължава до навършване на десетия месец, когато спира растежът на челюстите.
Кученца със силно изразена горна прогнатия имат проблеми, защото впоследствие постоянните зъби нараняват меките тъкани на устата, което изисква лечение.
Долна прогнатия. Обратна е на горната прогнатия – напред е издадена долната челюст. Смята се за нормална при брахицефалните (късомуцунестите) породи, като булдозите и мопсовете. Нарича се още брахигнатизъм.
Крива уста. Това е най-лошият оклузионен проблем. Едната половина на челюстта расте по-бързо от другата и изкривява устата, което е сериозна пречка за хващане и дъвчене на храната.
Лечение: За да се открие проблемът със захапката, кученцата трябва да се изследват от ветеринарния лекар на втория и третия месец от раждането. В много случаи лечение не е необходимо. Ако има много нагъсто израснали или разместени зъби, се прави корекция чрез екстракция (изваждане) на проблемните зъби и чрез други ортодонтски процедури, като намаляване височината на някои от зъбите.
Горната прогнатия определено е наследствена и преминава в следващото поколение, а долната се унаследява само при някои породи. Кучета с неправилна зъбна оклузия се изключват от разплодните програми, обаче това не се отнася за брахицефалните породи, при които лошата захапка е характерна за тях.
Kожна краста
ПРИЗНАЦИ
- инкубационен период до 1-2 седмици
- болестта започва обикновено по главата (около устата, очите, врата, гърдите)
- бързо разпространение по цялото тяло
- поява на червеникави папули и везикули, преминаващи в по късен стадий в пустули и жълтокафяви крусти
- окапване на космената покривка в засегнатите участъци
- много силен сърбеж и кучетата непрекъснато се чешат, като предизвикват допълнително травматизиране на кожата с екскориации
- Кожата се удебелява, набръчква, напуква
- при генерализирани случаи животните отслабват и в отделни случаи умират
ДИАГНОЗА
Поставя се въз основа на клиничните признаци, епизоотологичното проучване и микроскопско изследване на настърган материал, взет на границата между изменената и здрава кожа, в които има най-много кърлежи. Изследването се извършва по два начина:- Изследване на умъртвени кърлежи - Настърган материал се поставя в петриева паничка и се залива с 10% калиева основа или с 50% разтвор на глицерин или млечна киселина с вода; след 30 мин. материалът се раздробява на ситни парчета и се наблюдава под микроскоп
- Изследване на живи кърлежи - Материалът, събран в петриева паничка се, внимателно се нагрява на спиртна лампа. От температурата кърлежите напускат кожата и плъзват из съда. Събират се, пренасят се на предметно стъкло и се наблюдават под микроскоп.
ЛЕКУВАНЕ
Преди третиране животните е добре да се застрижат, особено породите с дълъг косъм и да се измият със сапун и топла вода, като се отстранят крустите от засегнатите участъци. Третирането се извършва няколкократно, в зависимост от средството, което се използва. Самото средство е най-добре да бъде назначено от вашия ветеринарен лекар, след преглед на животното и необходимите изследвания.ПРОФИЛАКТИКА
Болните кучета се отделят и лекуват, а клинично здравите, се третират профилактично.Домашните кучета се изолират от хора, особено от деца, и се лекуват до пълно оздравяване.Хората, били в контакт с болни кучета, трябва да потърсят съвет от лекар.Йоркширски териер
Със своите миниатюрни размери и очарователна козина Йоркширския териер става модерен домашен любимец още по времето на кралица Виктория. Произходът на тази порода обаче е доста по-скромен. Те са селектирани от Йоркширските тъкачи през 1840г., като произхождат от Шотландски териер и са били използвани за преследване и убиване на плъхове. Използвани са и като ловни кучета за лов на лисици и язовци, тъй като могат да проникват в техните дупки. Първоначално кучетата от тази порода са били по-големи, но постепенно са селектирани най-малките кучета и постигат сегашния си вид около 1870г.
Йоркширският териер притежава дълга, фина копринена козина която се спуска право надолу по тялото. Малките кученца са черни и жълтокафяви на цвят. Въпреки малките си размери, Йоркширския териер е енергично, смело и умно куче и е винаги готово за приключения. То е отлична компания за хора, които имат време да разберат как да се държат с това малко куче. Те се привързани към собственика си, но ако не усещат неговото лидерство могат да станат агресивни към непознати хора и към други кучета и животни. Прекомерното внимание към кучето може да породи ревниво поведение, когато не му се обръща внимание и то ще стане раздразнително и страхливо. Това е знак, че трябва да промените отношението си към кучето.
Йоркширският териер е високо около 15-17см и тежи до около 3.2кг. Продължителността на живота им е 12-15 години. То е подходящо за апартамент куче. Те са много активни вкъщи и могат да живеят без нужда от двор наоколо. Тази порода не е устойчива на студено време и предпочита топъл климат. Поради тяхната активност, Йоркширския териер се нуждае от ежедневни разходки. Игрите с него са важни за нуждата му от занимания, но това не може да отмени нуждата да се разхожда. Кучета, които не се разхождат редовно е вероятно да развият проблемно поведение. Ако кучето ви се движи в къщата ви с големи скорости е знак, че има нужда от разходка.
Йоркширският териер се нуждае от редовни грижи за козината си. Ако е с подрязана козина трябва поне веднъж седмично да се сресва и почиства. Дългокосместите териери се нуждаят от грижи с часове. Трябва да се почистват редовно и зъбите им.
Някои Йорки са податливи към бронхит и имат проблеми с гниене на зъби още в ранна възраст. Трябва да се избягват нетрадиционни лечения. Изпускане или удряне на кучето може да счупи крехките му кости. Йоркширският териер трябва да се храни със суха храна, за да се държат зъбите му здрави и чисти.
Йоркширският териер притежава дълга, фина копринена козина която се спуска право надолу по тялото. Малките кученца са черни и жълтокафяви на цвят. Въпреки малките си размери, Йоркширския териер е енергично, смело и умно куче и е винаги готово за приключения. То е отлична компания за хора, които имат време да разберат как да се държат с това малко куче. Те се привързани към собственика си, но ако не усещат неговото лидерство могат да станат агресивни към непознати хора и към други кучета и животни. Прекомерното внимание към кучето може да породи ревниво поведение, когато не му се обръща внимание и то ще стане раздразнително и страхливо. Това е знак, че трябва да промените отношението си към кучето.
Йоркширският териер е високо около 15-17см и тежи до около 3.2кг. Продължителността на живота им е 12-15 години. То е подходящо за апартамент куче. Те са много активни вкъщи и могат да живеят без нужда от двор наоколо. Тази порода не е устойчива на студено време и предпочита топъл климат. Поради тяхната активност, Йоркширския териер се нуждае от ежедневни разходки. Игрите с него са важни за нуждата му от занимания, но това не може да отмени нуждата да се разхожда. Кучета, които не се разхождат редовно е вероятно да развият проблемно поведение. Ако кучето ви се движи в къщата ви с големи скорости е знак, че има нужда от разходка.
Йоркширският териер се нуждае от редовни грижи за козината си. Ако е с подрязана козина трябва поне веднъж седмично да се сресва и почиства. Дългокосместите териери се нуждаят от грижи с часове. Трябва да се почистват редовно и зъбите им.
Някои Йорки са податливи към бронхит и имат проблеми с гниене на зъби още в ранна възраст. Трябва да се избягват нетрадиционни лечения. Изпускане или удряне на кучето може да счупи крехките му кости. Йоркширският териер трябва да се храни със суха храна, за да се държат зъбите му здрави и чисти.
Лабрадор
Лабрадорът е една от най-разпространените породи в света и също сред най-използваните породи за ловджийски кучета. Първите сведения за тези кучета идват от 1822 когато се споменава за „малки водни кучета, прекрасно тренирани като ловджийски кучета при лов на птици и за други полезни неща„. Произходът на лабрадорите идва от Нюфаундленд и според много състезатели в лова на птици тази порода е от най-добра класа. Полковник Хоукър от британската армия и известен спортист по тези времена определя тази порода като най-добрата за всякакъв вид лов.
Лабрадорите също са били използвани и от рибари да дърпат лодките им в ледени води, както и за всякакви други рибарски дейности.
В началото лабрадорите са били само с черни цветове, но постепенно са били селектирани жълти и шоколадови на цвят. Лабрадорите са добре сложени, силни и енергични кучета, с щирок череп. Широки и силни са също в кръста и ребрата. Притежават двойна козина – вътрешен слой водонепромукаем и външен слой с къса и гъста козина. Продължителността на живота на лабрадора е между 9 и 15 години, на размери достига до 57см височина, а тежи до 30кг.
Лабрадорите са отдадени и дружелюбни и са добри с деца, с други кучета и домашни любимци. Те са тихи вкъщи, игриви на двора и много активни на полето. Като активни кучета те се нуждаят от всекидневни упражнения и разходки, като в противен случай могат да затлъстеят или пък да се отегчат и тогава могат да създават проблеми. Дневните упражнения е желателно да включват както преследване, така и плуване.
Здравните проблеми при лабрадорите често са наследствени и идват от прекомерното им развъждане и разпространение. Затова при закупуването на лабрадор се уверете, че стопанина им и взел мерки срещу болестите дисплазия, прогресивна ретинална атрофия и епилепсия.
Лабрадорите са интелигентни кучета, лесни са за обучение и са идеални за кучета водачи, за състезания за добре обучени кучета и за други спортове.
Лабрадорите също са били използвани и от рибари да дърпат лодките им в ледени води, както и за всякакви други рибарски дейности.
В началото лабрадорите са били само с черни цветове, но постепенно са били селектирани жълти и шоколадови на цвят. Лабрадорите са добре сложени, силни и енергични кучета, с щирок череп. Широки и силни са също в кръста и ребрата. Притежават двойна козина – вътрешен слой водонепромукаем и външен слой с къса и гъста козина. Продължителността на живота на лабрадора е между 9 и 15 години, на размери достига до 57см височина, а тежи до 30кг.
Лабрадорите са отдадени и дружелюбни и са добри с деца, с други кучета и домашни любимци. Те са тихи вкъщи, игриви на двора и много активни на полето. Като активни кучета те се нуждаят от всекидневни упражнения и разходки, като в противен случай могат да затлъстеят или пък да се отегчат и тогава могат да създават проблеми. Дневните упражнения е желателно да включват както преследване, така и плуване.
Здравните проблеми при лабрадорите често са наследствени и идват от прекомерното им развъждане и разпространение. Затова при закупуването на лабрадор се уверете, че стопанина им и взел мерки срещу болестите дисплазия, прогресивна ретинална атрофия и епилепсия.
Лабрадорите са интелигентни кучета, лесни са за обучение и са идеални за кучета водачи, за състезания за добре обучени кучета и за други спортове.
Малтиска Болонка
Големина: малка; Податливост на тренировка: средна; Поддръжка на козината: средна; Падане на козината: ниско; Нужна тренировка: Ежедневна разходка; Енергичност: висока; Пазене: отличен пазач; Добър с деца: да, с по - големи и мили деца
Темперамент на Малтиската Болонка
Малтиската болонка е много известно той куче, според АКС. Тази малка болонка е добродушно куче, което го прави предпочитан семеен галеник. Тези кучетата се предпотичат от хора, които имат богат опит в отглеждането на кучета, както и от такива без, тя е подходяща и за двата типа хора. Интелигентно, чувствително, лесно привързващо се към стопанина си и недоверчиво към непознати - това е на кратко, всичко което можем да кажем за Малтиската болонка. Бързо запомнят и са изключително умни кучета, тези им качества ги правят лесни за дресиране, а самата дресировка е едно приятно изживяване и за кучето, и за стопанина му. Тези кучета преливат от енергия и обожават да играят. За тях още можем да кажем, че са любознателни и ученолюбиви, за такива малки кутрета те са доста уверени в себе си и много общителни.
Малтиската Болонка е куче, което копнее за любовта и вниманието на своите стопани, затова преди да си вземете кутре от тази порода трябва да сте сигурни, че можете да му отделяте необходото внимание и грижи, за да расте сред любов и нежност. Всеки път, когато почувстват че нещо не е наред ще сигнализират за това с лай, това ги прави добри защитници на дома и семейството. Тези кученца, общуват доста добре с деца, но не обичат грубото докосване и мачкане, затова децата трябва да са мили и внимателни към тях. Що се отнася до други животни, Малтийската болонка ще се държи доста резервирано към тях, дори без страх ще се изправи срещу много по - големи от него кучета. Лесно може да отглеждате вашето кутре в апартамент и при градски условия, но е необходимо да му осигурите безопастно място, където да могат да си играят и забавляват на воля.
Външен Вид на Малтиската Болонка
Малтиската Болонка е малка на ръст, изключително елегантна и с изтънчен външен вид. Козината е мека, копринена, по възможност гладка или съвсем леко чуплива на вълни, много дълга (до 22 см), достигаща до земята от гърба, но от главата е много по-дълга, без подкосъм. Цвета и е бял, но някои представители могат да имат светложълт цвят на ушите. Теглото им е около 3кг, а височината е около 20см.
Поддръжка на Външния Вид на Малтиската Болонка
Изискванията, които трябва да положите, да за изглежда козината на Малтиската Болонка в отлично състояние са:
трябва да я сресвате два пъти дневно, да почиствате очите, които сълзят от попаднали в тях косъмчета, внимателно да ги къпете с яйчни шампоани, но не много често. Трябва да подстригвате козината веднъж на няколко месеца. Задължително проверявайте ушите дали са сухи и чисти, за да преотвратите риска от инфекции. Козината им отдолу трябва да е винаги чиста и мека при допир - по хигиенни причини. Козината на Малтиската Болонка не линее, затова тя е подходяща за отглеждане от хора страдащи от алергии.
Темперамент на Малтиската Болонка
Малтиската болонка е много известно той куче, според АКС. Тази малка болонка е добродушно куче, което го прави предпочитан семеен галеник. Тези кучетата се предпотичат от хора, които имат богат опит в отглеждането на кучета, както и от такива без, тя е подходяща и за двата типа хора. Интелигентно, чувствително, лесно привързващо се към стопанина си и недоверчиво към непознати - това е на кратко, всичко което можем да кажем за Малтиската болонка. Бързо запомнят и са изключително умни кучета, тези им качества ги правят лесни за дресиране, а самата дресировка е едно приятно изживяване и за кучето, и за стопанина му. Тези кучета преливат от енергия и обожават да играят. За тях още можем да кажем, че са любознателни и ученолюбиви, за такива малки кутрета те са доста уверени в себе си и много общителни.
Малтиската Болонка е куче, което копнее за любовта и вниманието на своите стопани, затова преди да си вземете кутре от тази порода трябва да сте сигурни, че можете да му отделяте необходото внимание и грижи, за да расте сред любов и нежност. Всеки път, когато почувстват че нещо не е наред ще сигнализират за това с лай, това ги прави добри защитници на дома и семейството. Тези кученца, общуват доста добре с деца, но не обичат грубото докосване и мачкане, затова децата трябва да са мили и внимателни към тях. Що се отнася до други животни, Малтийската болонка ще се държи доста резервирано към тях, дори без страх ще се изправи срещу много по - големи от него кучета. Лесно може да отглеждате вашето кутре в апартамент и при градски условия, но е необходимо да му осигурите безопастно място, където да могат да си играят и забавляват на воля.
Външен Вид на Малтиската Болонка
Малтиската Болонка е малка на ръст, изключително елегантна и с изтънчен външен вид. Козината е мека, копринена, по възможност гладка или съвсем леко чуплива на вълни, много дълга (до 22 см), достигаща до земята от гърба, но от главата е много по-дълга, без подкосъм. Цвета и е бял, но някои представители могат да имат светложълт цвят на ушите. Теглото им е около 3кг, а височината е около 20см.
Поддръжка на Външния Вид на Малтиската Болонка
Изискванията, които трябва да положите, да за изглежда козината на Малтиската Болонка в отлично състояние са:
трябва да я сресвате два пъти дневно, да почиствате очите, които сълзят от попаднали в тях косъмчета, внимателно да ги къпете с яйчни шампоани, но не много често. Трябва да подстригвате козината веднъж на няколко месеца. Задължително проверявайте ушите дали са сухи и чисти, за да преотвратите риска от инфекции. Козината им отдолу трябва да е винаги чиста и мека при допир - по хигиенни причини. Козината на Малтиската Болонка не линее, затова тя е подходяща за отглеждане от хора страдащи от алергии.
Пинчер
За да отглеждате породата Пинчер е желателно вече да имате опит в отглеждането на кучета. Преди да се решите да вземете такова куче вкъщи е добре да поговорите с други собственици на такива кучета и да си купите колкото се може повече книги за породата и да прочетете с какво ще си имате грижи за дълъг период.
Пинчерите обичат компанията на хората и са добър избор за активни възрастни хора. За по-стари хора са подходящи по-стари на възраст пинчери. С деца обаче пинчерите не бива да бъдат оставяни сами нито за момент. Нито малките деца знаят как да се държат с кучета, нито пък кучетата могат да ги разберат. Последиците от това могат да бъдат трагични. Въпреки, че са порода тип „Играчка” пинчерите съвсем не са играчки. Действия като вдигане, щипане или внезапни движения биха предизвикали защитни действия в кучето. Но както децата, така и кучетата имат различни характери, така че съжителството между деца и кучета трябва да се определи индивидуално. Възрастните също трябва да внимават как си играят с тях, тъй като пинчерите лесно могат да счупят кости или дори нещо по-лошо.
Пинчерите се чувстват добре и в градски и селски условия. Докато им се предоставят много разходки те ще са щастливи навсякъде, където се намират техните собственици. Въпреки, че те са порода тип „Играчка” те не са разглезена порода. Във фермата пинчера ще се опитва да хваща плъхове, мишки или малки лисици. Бъдете внимателни с вашият пинчер когато е на открито, тъй като то ще преследва всичко, което се движи или може просто да тича за удоволствие. Ако ги оставите отвързани навън ще откриете, че те стават страхливи, превъзбудени, много любопитни и винаги пълни с енергия и сила, а това може да има и негативни последици. Специалистите по тази порода казват за тях, че са като малки деца, които никога не порастват и че това не е порода за начинаещи. Поради голямата им енергичност и любознателност те биха извървели големи разстояния, за да проучат всичко и затова се нуждаят от наблюдение от близо.
Ако го отглеждате вкъщи прибирайте всички малки предмети, до които пинчера може да има достъп. Никога не оставяйте и лекарства на открито. В противен случай може бързо да се озовете във ветеринарния кабинет.
Ако пък го отглеждате в двор също трябва да проверите цялото пространство. Ако има дупки, в които можете да си пъхнете ръката, веднага я покрийте защото пинчера също ще намери начин да се пъхне там.
Пинчерът е трудна за обучение порода, но веднъж научил нещо ще го помни цял живот.
Социализирането на тази порода е много важно. Както повечето кучета пинчерът трябва да бъде извеждан на открито на различни забавни разходки, като не трябва да се оставя отвързан. Трябва да го следите внимателно когато е между други кучета, тъй като то се мисли за голямо куче и може да си навлече неприятности. Когато кучето се е социализирало то обича да си играе с други кучета. Колкото по-често извеждате вашето куче навън толкова по-добро ще е то.
Миниатюрният пинчер има къса козина, което прави възможностите за козметични грижи минимална. Важно е да го изчетквате на няколко дни за да има чиста и лъскава козина. Ноктите на краката трябва да се подрязват на всеки две седмици. Не трябва да се къпе често тъй като това ще изсуши козината му. По-добре е да го избърсвате с влажна кърпа. Трябва да се започне от лицето, а след това да се отдели повече внимание на областта под очите и след това да продължите по гърба към опашката. Правейки тази процедура веднъж на няколко дни ще поддържа кучето здраво и чисто. Когато го извеждате навън в студено време се уверете, че кучето е напълно сухо.
Чау-чау
Общ видАктивен, компактен, с къса поясница и което е съществено – добре балансиран, лъвоподобна външност, величав, държащ се с достойнство. Опашката се допира до гърба.
ПоведениеСпокойно куче, добър страж, синкаво-черен език, неповторима превзета походка. Независим, верен, но надменен. Средно височината при холката е 43-51 см, но във всеки случай трябва да се отчитат общите пропорции и хармоничността на тялото.
ГлаваЧерепна част
Черепът е плосък и широк, добре запълнен под очите. Преходът от челото към муцуната (стопът) не е рязко изразен.
Лицева част
Носната гъба е голяма и широка и във всички случаи е черна. Изключение правят бледожълтите и белите кучета, при които светлата носна гъба е допустима, а у гълъбовосивите и рижите със сивкав оттенък – с естествен цвят.
Муцуната е със средна дължина, широка от основата до края, а не е заострена като на лисица. Устните и небцето са черни, а за венците се предпочита да са черни. Езикът е синкавочерен. Зъбите са здрави и равни, а челюстите – силни, със съвършено правилна ножицовидна захапка, т. е. горните зъби плътно покриват долните и са перпендикулярни на челюстите.
Очите са тъмни, с овална форма, среден размер и с бистър поглед. Подходящ цвят на очите се допуска при гълъбовосивите и рижите със сивкав оттенък.
Ушите не са галеми, плътни са и леко заоблени в краищата, кучето ги държи изправени. Широко поставени, но наклонени напред над очите и леко приближени едно към друго, придават своеобразно и характерно за тази порода намръщено изражение. Намръщения вид не е задължително да се постига за сметка на свободно набръчканата кожа на главата.
ШияЗдрава, снажна, не е къса, поставена умерено високо и леко сводиста.
ТялоГърбът е къс, равен и здрав. Поясницата е мощна. Гърдите са широки и дълбоки. Ребрата са сводисти, но не бъчвообразни.
ОпашкаПоставена е високо. Носи се прилепнала на гърба.
Крайници
Предните са съвършено прави, със средна дължина и здрави кости. Раменете са мускулести и косиЗадните крака са мускулести. Скакателните стави са с минимални ъгли, което води до характерната превзета походка. Никога не се прегъват напред. Стъпалата са къси и прави. Лапите не са големи, закръглени са и са като котешките, стъпват на пръсти. Движения. Къси крачки и превзета походка. Предните и задните крака се движат паралелно и право напред.
КозинаДълга и груба или къса и еднородна. При дългокосместата разновидност е обилна, пищна, гъста и права. Покривния косъм е доста груб с меко и пухкаво подкосмие. Особено дългата козина около шията образува грива, а на задните крака – гащи. При късокосместите козината е къса, много гъста, права, стои перпендикулярно на тялото и не приляга към него. Всяко изкуствено скъсяване на козината, което променя естествените очертания или облик, води до дисквалификация при изложбите.
ОкраскаЧисто черен, рижав, гълъбов, бледожълт или бял цват, често с оттенъци, но не и на петна или пъстри. Долната част на опашката и задната страна на бедрата често са по-светло оцветени.
Ръст
Височина при холката – мъжки 48-56 см, женски 46-51 см.
ДефектиВсяко отклонение от горепосочените показатели трябва да се разглежда като недостатък или порок в зависимост от степента на изразеност.
ЗабележкаМъжките трябва да имат два добре оформени тестикула, напълно спуснати в тестикулната торбичка.
ПоведениеСпокойно куче, добър страж, синкаво-черен език, неповторима превзета походка. Независим, верен, но надменен. Средно височината при холката е 43-51 см, но във всеки случай трябва да се отчитат общите пропорции и хармоничността на тялото.
ГлаваЧерепна част
Черепът е плосък и широк, добре запълнен под очите. Преходът от челото към муцуната (стопът) не е рязко изразен.
Лицева част
Носната гъба е голяма и широка и във всички случаи е черна. Изключение правят бледожълтите и белите кучета, при които светлата носна гъба е допустима, а у гълъбовосивите и рижите със сивкав оттенък – с естествен цвят.
Муцуната е със средна дължина, широка от основата до края, а не е заострена като на лисица. Устните и небцето са черни, а за венците се предпочита да са черни. Езикът е синкавочерен. Зъбите са здрави и равни, а челюстите – силни, със съвършено правилна ножицовидна захапка, т. е. горните зъби плътно покриват долните и са перпендикулярни на челюстите.
Очите са тъмни, с овална форма, среден размер и с бистър поглед. Подходящ цвят на очите се допуска при гълъбовосивите и рижите със сивкав оттенък.
Ушите не са галеми, плътни са и леко заоблени в краищата, кучето ги държи изправени. Широко поставени, но наклонени напред над очите и леко приближени едно към друго, придават своеобразно и характерно за тази порода намръщено изражение. Намръщения вид не е задължително да се постига за сметка на свободно набръчканата кожа на главата.
ШияЗдрава, снажна, не е къса, поставена умерено високо и леко сводиста.
ТялоГърбът е къс, равен и здрав. Поясницата е мощна. Гърдите са широки и дълбоки. Ребрата са сводисти, но не бъчвообразни.
ОпашкаПоставена е високо. Носи се прилепнала на гърба.
Крайници
Предните са съвършено прави, със средна дължина и здрави кости. Раменете са мускулести и косиЗадните крака са мускулести. Скакателните стави са с минимални ъгли, което води до характерната превзета походка. Никога не се прегъват напред. Стъпалата са къси и прави. Лапите не са големи, закръглени са и са като котешките, стъпват на пръсти. Движения. Къси крачки и превзета походка. Предните и задните крака се движат паралелно и право напред.
КозинаДълга и груба или къса и еднородна. При дългокосместата разновидност е обилна, пищна, гъста и права. Покривния косъм е доста груб с меко и пухкаво подкосмие. Особено дългата козина около шията образува грива, а на задните крака – гащи. При късокосместите козината е къса, много гъста, права, стои перпендикулярно на тялото и не приляга към него. Всяко изкуствено скъсяване на козината, което променя естествените очертания или облик, води до дисквалификация при изложбите.
ОкраскаЧисто черен, рижав, гълъбов, бледожълт или бял цват, често с оттенъци, но не и на петна или пъстри. Долната част на опашката и задната страна на бедрата често са по-светло оцветени.
Ръст
Височина при холката – мъжки 48-56 см, женски 46-51 см.
ДефектиВсяко отклонение от горепосочените показатели трябва да се разглежда като недостатък или порок в зависимост от степента на изразеност.
ЗабележкаМъжките трябва да имат два добре оформени тестикула, напълно спуснати в тестикулната торбичка.
Mопс
Външно мопсът напомня за умалено копие на мастиф. Мопсът се отличава с изключително горда стойка и походка, присъща за азиатските породи. Има солидна структура и атлетично, мощно телосложение. Очите му са кръгли, тъмни, големи и много мили. Ушите са малки, триъгълни и поставени високо на главата, с кадифена тъмна козина. Вратът е силен и широк в основата. Тялото на мопса е прибрано и масивно, с широк и добре спуснат гръден кош. Опашката е високо разположена и завъртяна. Много се цени двойното завъртане на опашката и се смята за израз на родословие. Предните крачета на мопса се отличават със средна дължина, прави са и успоредни, елегантни и мускулести. Космената покривка е къса, нежна и мека на пипане. Мопсът се среща в бежов и по-рядко в чисто чернен цвят.
Някои черти от характера, като например своеобразната надменност и независимост, издават истинското дого-образно куче. Голямо куче в малко тяло, на което е присъща неповторима смелост прави мопса един обичан от много хора любимец. Той е необичайно предан на своя стопанин, обича да си играе с него и е готов да го прави по всяко време. Да се свикне с мопса изисква време, но впоследствие много собственици на кучета се пристрастяват напълно към тази бликаща от енергия порода.
Той е доста своеволен и с труден характер - знае какво иска и отстоява своето, докато не го получи. Никоя друга порода не показва подобна чувствителност и привързаност към стопанина си. Мопсът следи господаря си неотлъчно като сянка, независимо дали той отива да си налее вода в кухнята , или да седне пред телевизора. Малките сладурчета се привързват изключително към семейството си и държат да участват активно във всички дейности.
Когато не им се обръща внимание се чувстват нещастни и изолирани. Изключително интелигентни са и се поддават бързо на обучение и дресировка. Обожават децата и искат да играят непрекъснато с тях. Разбират се добре с представители на всички други породи, не са агресивни. Като истински глезльовци, мопсчетата обичат да ги гушкат и да ги носят на ръце. Любимото им място е да легнат в краката на господарите си или да седнат до тях. Мопсът е изключително игриво и подвижно животно изпълнено с неизчерпаема енергия въпреки закръгления си външен вид.
Обожава игрите и разходките. Като всеки истински глезльо обича и да си поспива. Повечето мопсове спят по 16 часа на ден, но когато се събудят нямат равни по ентусиазъм и динамика! Харесва им да разнасят пантофи, чорапи и вестници, както и да ги късат.
Характерна особеност при мопса, е начинът по който изразяват любовта си към стопаните- обожават пръстите Ви, и ако им позволявате ще ги ползват като залъгалки при всеки удобен момент. Естествено те няма да ви хапят силно нито ще откриете злоба в това им поведение, те просто ще се закачат с Вас по този начин. Правилно възпитаният мопс се превръща в очарователно стайно куче, чийто големи и малко тъжни очи изразяват жив ум.
Някои черти от характера, като например своеобразната надменност и независимост, издават истинското дого-образно куче. Голямо куче в малко тяло, на което е присъща неповторима смелост прави мопса един обичан от много хора любимец. Той е необичайно предан на своя стопанин, обича да си играе с него и е готов да го прави по всяко време. Да се свикне с мопса изисква време, но впоследствие много собственици на кучета се пристрастяват напълно към тази бликаща от енергия порода.
Той е доста своеволен и с труден характер - знае какво иска и отстоява своето, докато не го получи. Никоя друга порода не показва подобна чувствителност и привързаност към стопанина си. Мопсът следи господаря си неотлъчно като сянка, независимо дали той отива да си налее вода в кухнята , или да седне пред телевизора. Малките сладурчета се привързват изключително към семейството си и държат да участват активно във всички дейности.
Когато не им се обръща внимание се чувстват нещастни и изолирани. Изключително интелигентни са и се поддават бързо на обучение и дресировка. Обожават децата и искат да играят непрекъснато с тях. Разбират се добре с представители на всички други породи, не са агресивни. Като истински глезльовци, мопсчетата обичат да ги гушкат и да ги носят на ръце. Любимото им място е да легнат в краката на господарите си или да седнат до тях. Мопсът е изключително игриво и подвижно животно изпълнено с неизчерпаема енергия въпреки закръгления си външен вид.
Обожава игрите и разходките. Като всеки истински глезльо обича и да си поспива. Повечето мопсове спят по 16 часа на ден, но когато се събудят нямат равни по ентусиазъм и динамика! Харесва им да разнасят пантофи, чорапи и вестници, както и да ги късат.
Характерна особеност при мопса, е начинът по който изразяват любовта си към стопаните- обожават пръстите Ви, и ако им позволявате ще ги ползват като залъгалки при всеки удобен момент. Естествено те няма да ви хапят силно нито ще откриете злоба в това им поведение, те просто ще се закачат с Вас по този начин. Правилно възпитаният мопс се превръща в очарователно стайно куче, чийто големи и малко тъжни очи изразяват жив ум.
Кокер Шпаньол
Големина: малка; Податливост на тренировка: голяма; Поддръжка на козината: средна; Падане на козината: средно; Нужна тренировка: ежедневно ходене и бягане; Енергичност: средна; Пазене: отличен пазач; Добър с деца: да, особенно когато е израснал с тях
Кокер Шпаньол - Темперамент
Очарователни и благородно възпитани създания. Кокер Шпаньола, е куче, което обича игрите, но също така има мълчеливо и изпълнено с достойнство отношение към тях. Това е куче, което се разбира доста добре с деца, особено когато расте заедно с тях, в също време се разбира изключително добре с други животни и с непознати. Кокер Шпаньола е общително и приветливо куче с привидно бодро изражение и впечатлителена стойка. Високата му интелигентност и ученолюбивост правят дресировката му доста лесна и винаги е едно изключително приятно изживяване.
Кокер Шпаньола е благоразположено, ентусиазирано, енергично, изпълнено със силни желания куче, също така е винаги приятелски настроен. Стопаните на този вид домашни любимци, може би ще открият, че те са много добри пазачи, но лаенето им често може да е проблем. Тези кучета се привързват към стопаните си, което е страхотна новина, за онези, които търсят предан домашен любимец, но понякога може да прекали със своята преданост и привързаност, то спада към категорията кучета компаньони. Имат добър характер и постигат много голяма обвързаност със собственика си. Често обичат да са център на внимание и да са обсипани с любов и грижи, този вид любимци не са подходящи за хора, които не могат да посветят достатъчно време за отглеждането им и не могат да им отделят изобилие от внимание.
Външен Вид - Кокер Шпаньол
Кокер Шпаньола има очарователно, изпълнено с достойнство и привидно елегантно излъчване. Има мека като кадифе и средна на дължина козина. Разцветката за козината му може да бъде оцветена в черно, светлобежово или шоколадово. Ушите на Кокер Шпаньола са дълги, меки и висящи, разположени на нивото на очите, плътно прилепват към главата и имат лопатовидна форма, което му придава сладъко и невинно излъчване. При мъжките представители на този вид теглото им варира от 12,7 до 14,5 кг, а височината е 39,4 - 40,6 см. При женските представители теглото е 12,7 - 14,5кг и височината им е 38,1 - 39,4 см. Тялото на Кокер Шпаньола е малко, компактно и с много добре развита мускулатура. Поради обилното му окосмяване и при смяна на козината този вид домашни любимци не се препоръчва на хора с алергии.
Пойнтер
Общ вид Късокосместо куче над средния ръст, мощно и едновременно с това елегантно, със сухи кости и гъвкава релефна мускулатура.
Тип поведение Смело, темпераментно и енергично. С типичен маниер на работа, високо повдигната глава, енергична опашка и леки пружиниращи движения.
Цвят Едноцветен – черен, кафяв, жълтеникав с различни оттенъци. Двуцветен – чернопетнист, кафявопетнист, червеникавопетнист и жълтопетнист. При този тип оцветяване върху белия основен фон са разпръснати големи петна. При едноцветната окраска се допускат бели петна на муцуната, гърлото, гърдите и дисталната част на крайниците, а при кафявите и черните кучета – бронзов оттенък на бузите. Цветът на носната гъба, клепачите и устните при всяка окраска трябва да бъде в тон с петната или по-тъмен, до черен.
Космена покривка Козината е къса, гъста, блестяща и плътно прилягаща към тялото. По шията, тялото и опашката дължината на космите е 10-13 мм. По главата, ушите, предната част на крайниците и лапите космите са по-къси. По главата, муцуната и особено по ушите космите са тънки, коприненоподобни.
Кожа, мускулатура и кости Кожата е тънка и еластична, без гънки. Мускулатурата е добре развита, гъвкава, суха и релефна. Костите са здрави, но не груби.
Глава Умерено дълга, покрита с тънка кожа, суха и изключително релефна. Надочните дъги са силно развити и образуват между челото и муцуната рязък преход, много характерен за породата. Черепната част е умерено дълга, плоска и широка между ушите. Задтилният издатък е ясно, но не рязко изразен. Скулите са добре развити, без да изпъкват. Муцуната е умерено дълга, суха, правоъгълна и тъпа в профил. При поглед отгоре – умерено широка, без забележимо стесняване към носа. Устните са тънки и меки. Горните напълно покриват долната челюст, като в профил придават тъпия край на муцуната, оформят заоблен преден ъгъл, а в ъгъла на устата увисват, образувайки неголяма гънка.
Уши Високо поставени, тънки, меки, с ясно забележими кръвоносни съдове. Висящи, подвижни, с триъгълна форма и заоблени върхове. Предните им ръбове плътно прилягат към скулите.
Очи Средно големи, закръглени, нито поставени много дълбоко, нито изпъкнали. Цветът им е в тон с петната или по-тъмен.
Зъби Големи, здрави и добре развити. Захапката е ножична.
Шия Високо поставена, дълга, суха и мускулеста, с овално сечение и изпъкнала горна линия. Кожата не образува гънки.
Гърди Дълбоки, с овално сечение, стигащи до линията на лактите. Отпред – леко стеснени, а в задната си част – по-широки. Гръдната кост е добре развита и ясно забележима. Долната линия на гърдите е изпъкнала и плавно преминава в линията на корема без рязко повдигане.
Холка Здрава и мускулеста.
Гръб Прав, широк и мускулест.
Поясница Къса, широка, мускулеста и леко изпъкнала.
Крупа Дълга, широка, изпъкнала и леко наклонена.
Корем Добре прибран.
Предни крайници При поглед отпред – прави и успоредни. Лопатките са мускулести, умерено косо поставени. Ъгълът при раменната става е около 100О. Лакътните израстъци са силно развити и насочени назад. Подрамената са дълги, с овално сечение. Метакарпусите са дълги, леко наклонени.
Задни крайници При поглед отзад – прави и успоредни, а отстрани – с добре изразени ъгли на ставните съчленения. Поставени малко по-широко от предните крайници. Подбедрата са дълги. Скакателните стави са добре изразени, с ясно открояваща се петна кост. Метатарзусите не са дълги и са отвесно поставени.
Лапи Овални, с плътно прибрани пръсти, силно засводени. Ноктите са насочени към земята.
Опашка Високо поставена, гъвкава, еластична и суха, постепенно изтъняваща към върха, плавно продължаваща линията на поясницата и крупата. Носи се не по-високо от нивото на гърба. На дължина с малко не достига до скакателната става
***
Произход
Английският понтер произлиза от старите испански бракове, които са били пренесени много отдавна в Англия. За получаването на понтера английските специалисти са използвали и хрът-ката. Тази раса е отгледана в продължение на десетилетия и столетия и чрез системен подбор доведена до най-съвършения й вид, при което всяко куче наследява неотменно и редовно както морфологическите (външните), така и физиологичните (вътрешните) качества на своята раса.
Външни белези
Английският пойнтер е най-красивият от късокосместите птичари. Неговото стройно тяло с тънка кожа, през която се очертава силната му мускулатура, сухите му и пъргави крайници, с изпъкнали вени, му придават изящна външност.
Външно понтерът се отличава от брака по овалната си глава, ясно очертана носова чупка и издължена права или вирната нагоре муцуна. Той има широко разтворени ноздри, къси бърни и светли очи със живо изражение. Неговото ухо е късо, заострено към края, свързано малко над очната линия и прилепено към бузата. Вратът му е дълъг, слабо лебедов. Рамо - дълго и косо. Гръден кош дълбок, но не много широк.
Корем - прибран, гръб прав, кръст къс, крак отвесен, пръсти сбрани. Задница дълга и мускулеста, опашката дебела при основата, тънка на края и не по-дълга от бедрото (опашката му никога не се реже). Косъм къс и фин, различно обагрен: бяЛо и кафяво, бяло и черно, бяло и оранжево с или без капки, но има и често черни, както и чисто бозави понтери. От десетина години насам най-много се търсят пръсканите със ситни точици, но с правилно оцветена глава кучета. Не е желателно едното ухо да е оцветено, а другото - не, или да е непълно оцветено.
Неширокият гръден кош на понтера и дългото му рамо видимо говорят за способността му да развива голяма бързина.
Шар пей - история на породата
Китайският шар-пей е известен на хората много отдавна. Това е една от най-древните породи в многочисленото кучешко семейство – на възраст е около 20 века. Получила е името си от грубата, прилична на четина кожа – шар-пей в превод от китайски означава „пясъчна кожа”. Предците на съвременния шар-пей са били на особена почит сред китайците, което се потвърждава от археологическите разкопки – открити са останки на кучета при множество погребения. Предците на шар-пея са ги наричали „кучетата от гробниците”. За разлика от съвременниците си, те са били огромни кучета с маса около 80 кг. В древен Китай били забелязани отличните качества на шар-пея – преданост към стопанина, надеждност, бдителност, ум. Тези кучета били използвани в селските стопанства за охрана на къщите и земите, за паша на добитък и лов на дивеч и разбира се, за домашни любимци и компаньони. Използвали са ги и като бойни кучета, но това им качество не е главно – шар-пеят е прекалено дружелюбен за бой, те предпочитат да охраняват дома и стопанина си.Съвременният шар-пей не е чистокръвно китайско куче, тъй като при селекцията му са използвани чау-чау, бул-мастиф, булдог, боксер и бул-териер. Това е обичайно явление и днес почти няма порода, в която за подобряването на екстериора и други нейни качества да не се използва кръвта на други кучета.
Китайците много образно описват любимото си куче. Главата му е с формата на круша или диня, тежка и кръгла в основата, с конусообразна муцуна. Ухото прилича на раковина на морско мекотело, дебело и малко. Носът му е подобен на пеперудка (има се предвид бисквитата „пеперудка”). Той трябва да бъде широк и тъп. Гърбът му е като на скарида – силен и гъвкав, но без вдлъбнатина зад холката. Опашката е като жица. Тя трябва да бъде твърда и тънка, в основата си като парче кабел, високо поставена над гърба. Предпочита се, когато опашката образува кръг, в центъра му да има само неголяма дупчица. За китайците опашката е от голямо значение. Физиономията му напомня на набръчканото лице на много възрастен човек, но без излишни бръчки.
Езикът е синьо-черен на цвят. В Китай се допуска и „цветния” език. Шията му е подобна на тази на бизона – силна и със средна дължина, с неголяма кожна „огърлица”. Анусът му гледа към небето. Опашката му е толкова високо поставена, че анусът му е леко издаден насочен нагоре. Лапата му прилича на главичка чесън – дебела, твърда, с пръсти, прилични на скилидките на чесъна. Окраската му е рижаво-кафява. Козината не е блестяща, а е матова, и краищата на космите имат червеникаво-кафяв цвят като ръжда.
Запек (констипация)
Кучетата често имат затруднения с дефекцията дори и когато са напълно здрави. В повечето случаи това най-често се дължи на обилното им хранене с кости и сухи храни и невъзможността да пият необходимото им количество вода. Не са редки и случаите, когато причината за появата на запек е поглъщането на трудносмилаеми чужди тела, като парчета от дърво или пласмаса.
Констипацията е признак, който често се явява при някои други заболявания, като възпаление на простатната жлеза, на аналните жлези и др.
Много важна предразполагаща роля за възникването на запек имат възрастта на кучетата и неправилното им отглеждане. Най-често боледуват старите животни и тези, които имат заседнал живот.
Лечение. На болното куче се препоръчва да се дават очистителни средства, като течен парафин в доза 1-2 супени лъжици или рициново масло от 1 чаена до 1 супена лъжица в зависимост от големината на животното. При силен запек може да се направи клизма със сапунена вода.
Обръща се особено внимание на храната, която трябва да бъде с по-рядка консистенция. Ограничава се дори се изключва даването на кости и твърди, сухи храни. За препоръчване е в дневната дажба да се включат прясно и кисело мляко, черен дроб и пресни сочни плодове. На кучетата, които се отглеждат вкъщи и са предразположени към запек, трябва да се осигурят по-чести продължителни разходки, и то най-малко два пъти дневно.
Констипацията е признак, който често се явява при някои други заболявания, като възпаление на простатната жлеза, на аналните жлези и др.
Много важна предразполагаща роля за възникването на запек имат възрастта на кучетата и неправилното им отглеждане. Най-често боледуват старите животни и тези, които имат заседнал живот.
Лечение. На болното куче се препоръчва да се дават очистителни средства, като течен парафин в доза 1-2 супени лъжици или рициново масло от 1 чаена до 1 супена лъжица в зависимост от големината на животното. При силен запек може да се направи клизма със сапунена вода.
Обръща се особено внимание на храната, която трябва да бъде с по-рядка консистенция. Ограничава се дори се изключва даването на кости и твърди, сухи храни. За препоръчване е в дневната дажба да се включат прясно и кисело мляко, черен дроб и пресни сочни плодове. На кучетата, които се отглеждат вкъщи и са предразположени към запек, трябва да се осигурят по-чести продължителни разходки, и то най-малко два пъти дневно.
Бруцелоза
Бруцелозата е едно доста актуално заболяване, което нашумя тази година с многото случаите на заболели хора и животни в северна Гърция и южна България.
Заболяването представлява зооноза, т.е. - развива се при животни и при хора. То се причинява от бактерия от рода бруцела - аеробни, грам-отрицателни, с кръгловата форма.
Бактериите отделят токсично вещество /ендотоксин/ и са силно устойчиви във външната среда. Те се развиват и размножават в крави, кучета, овце, кози, свине и диви животни.
Причинителят на Бруцелоза при кучето се нарича Brucella canis описана за първи път в САЩ през 1966 г.
ЗАРАЗЯВАНЕ
В околната среда бруцелните бактерии попадат посредством околоплодните води и ципи, заразен плод и заразена плацента, изпражнения и урина.
Могат да се открият в млякото и месото. Инфектирането на човека става най-често при консумиране на заразени продукти /месо, мляко и други/. По-рядко заразяването става чрез кожата и лигавицата по въздушен път - при обработка на кожи, стригане на вълна.
Заразяването и предаването от куче на куче може да стане през лигавици, но най-често се предава при полов акт или от женското куче на кученцата по време на раждане.
Особеното при Brucella canis е че тя живее вътре в клетката, размножава се там и след 1 до 4 седмици с помоща на макрофагите (бели кръвни клетки) се разпространява по целия организъм. Без каквито и да са забележими клинични признаци, започва образуването на антитела от организма срещу Brucella canis, които не са в състояние да спрат колонизирането на организма. При което се поразяват плацентата, далака, лимфните възли, ставите, простатната жлеза, надсеменника - където протича фагоцитоза на спермата, а също така и имунологически процеси водещи до аглутинация на сперматозоидите, което е причина за безплодието.
При животните
Симптоми
Наблюдават се най-често нарушения в репродуктивните функций. Възможни са слабо изразени нарушения на общото състояние без температура, но с увеличаване на лимфните възли. Често при бременни кучета се наблюдават аборти от 3 до 12 дни преди термина за раждане с последващи метрити и безплодие. При мъжките екземпляри се развива Orhitis (възпаление на тестисите) съпроводено с дерматит на скротума, епидидимит, простатит с последващо безплодие.
При спорадично протичане е възможно да се наблюдават болки в гърба, слабост на задницата които са в следствие на остеомиелита , дискоспондилита и засягане на ставите причинени от бруцелите. В редки екстра генетални проявления може да се наблюдават пиогрануломатозен дерматит, нарушено зрение в следствие на увеит, а също така и гломерулонефрит на бъбреците.
За поставяне на точна диагноза са необходими серологични изследвания в лаборатория, което отнема около 15 дни. По-бързият и също толкова точен метод за поставяне на диагноза са бързите диагностични тестове на Аниген. С помоща на тези тестове, които са със 100% специфичност и 93% чувствителност, Вашият ветеринарен лекар може да определи дали кучето Ви е носител на Brucella canis.
Теста се прави с венозна кръв и показва резултата за 20 минути. Бърза и безболезнена процедура.
Лечение
Лечението е трудно и продължително поради вътреклетъчната локализация на Brucella canis.
Мъжките представители задължително трябва да се кастрират.
Женските могат да се върнат към разплод след продължително лечение, като не бива да се забравя възможноста от рецидив.
Най- подходящи за лечение са антибиотиците миноциклин, стрептомицин, гентамицин, тетрациклин, триметоприм.
При хората
Симптоми
Попадналите в човешкия организъм бруцелни бактерии достигат по лимфен път до най-близките лимфни възли. Там те се размножават и чрез кръвта проникват в черния дроб, далака, костния мозък и други вътрешни органи.
След инкубационен период от 1 до 3 седмици се появяват първите болестни признаци - втрисане и повишаване на телесната температура до 39-40 градуса С, обилни изпотявания, главоболие, ставни и мускулни болки, болка и зачервяване на гърлото. Тези признаци се изявяват остро или постепенно. Въпреки високата телесна температура общото състояние на болните не е силно нарушено.
Характерен признак е увеличаването на много групи лимфни възли - по шията, под мишниците, в ингвиналната област и по други места. Увеличава се както черния дроб /хепатомегалия/ така и далакът /спленомегалия/. Артериалното налягане се понижава. Нерядко се развива възпаление на мозъчната обвивка /менингит/ и на мозъка /енцефалит/.
Съществува и т. н. хронична форма, при която повишената телесна температура се наблюдава месеци и дори години, а черният дроб и далакът са трайно увеличени. При хронична форма бруцелозата може да засегне и опорно-двигателния апарат, като развие артрит на големите стави. Особено често се засягат тазобедрените и коленните стави, което нерядко води до обездвижване. При бременни жени бруцелозата предизвиква аборт.
Лечение
Лечението се провежда със широкоспектърни антибионици, прилагане на противобруцелозни гамаглуболини и ваксина, витамини, гликокортикоиди, антипиретици и други медикаменти, в инфекциозно болнично заведение.
Прогнозата за оздравяване:
- благоприятна при ранно и активно лечение, като настъпва оздравяване, вкл. бактериалното оздравяване.
- съмнителна при хроничната форма на бруцелозата със засягане на големите стави /тазобедрени и коленни/ и на вътрешни органи /менингит, енцефалит/
- неблагоприятна при влошаване и неактивно лечение, като смъртността достига 2-4%.
Профилактика
Проверявайте редовно двойката кучета преди заплождане.
Заболелите животни се изолират и унищожават.
Изключване от развъдна дейност на заразените кучета и създаване на нови племенни линии след продължителен серологичен и тестови контрол през интервал от 30 дни.
В бруцелозното огнище се извършва дезинфекция. Персонал, работещ със съмнителни контактни животни трябва да използват ръкавици, очила и маски /ветеринарни лекари, зоотехници, животновъди и др./ Такъв застрашен персонал подлежи на противобруцелозна ваксина.
Рискът от заразяване на хора дори при контктуване с болно куче при последни проучвания не е висок. Има известна опасност при маниполиране и почистване след абортирали кучета най-вече за хора с отслабена имунна система.
Заболяването представлява зооноза, т.е. - развива се при животни и при хора. То се причинява от бактерия от рода бруцела - аеробни, грам-отрицателни, с кръгловата форма.
Бактериите отделят токсично вещество /ендотоксин/ и са силно устойчиви във външната среда. Те се развиват и размножават в крави, кучета, овце, кози, свине и диви животни.
Причинителят на Бруцелоза при кучето се нарича Brucella canis описана за първи път в САЩ през 1966 г.
ЗАРАЗЯВАНЕ
В околната среда бруцелните бактерии попадат посредством околоплодните води и ципи, заразен плод и заразена плацента, изпражнения и урина.
Могат да се открият в млякото и месото. Инфектирането на човека става най-често при консумиране на заразени продукти /месо, мляко и други/. По-рядко заразяването става чрез кожата и лигавицата по въздушен път - при обработка на кожи, стригане на вълна.
Заразяването и предаването от куче на куче може да стане през лигавици, но най-често се предава при полов акт или от женското куче на кученцата по време на раждане.
Особеното при Brucella canis е че тя живее вътре в клетката, размножава се там и след 1 до 4 седмици с помоща на макрофагите (бели кръвни клетки) се разпространява по целия организъм. Без каквито и да са забележими клинични признаци, започва образуването на антитела от организма срещу Brucella canis, които не са в състояние да спрат колонизирането на организма. При което се поразяват плацентата, далака, лимфните възли, ставите, простатната жлеза, надсеменника - където протича фагоцитоза на спермата, а също така и имунологически процеси водещи до аглутинация на сперматозоидите, което е причина за безплодието.
При животните
Симптоми
Наблюдават се най-често нарушения в репродуктивните функций. Възможни са слабо изразени нарушения на общото състояние без температура, но с увеличаване на лимфните възли. Често при бременни кучета се наблюдават аборти от 3 до 12 дни преди термина за раждане с последващи метрити и безплодие. При мъжките екземпляри се развива Orhitis (възпаление на тестисите) съпроводено с дерматит на скротума, епидидимит, простатит с последващо безплодие.
При спорадично протичане е възможно да се наблюдават болки в гърба, слабост на задницата които са в следствие на остеомиелита , дискоспондилита и засягане на ставите причинени от бруцелите. В редки екстра генетални проявления може да се наблюдават пиогрануломатозен дерматит, нарушено зрение в следствие на увеит, а също така и гломерулонефрит на бъбреците.
За поставяне на точна диагноза са необходими серологични изследвания в лаборатория, което отнема около 15 дни. По-бързият и също толкова точен метод за поставяне на диагноза са бързите диагностични тестове на Аниген. С помоща на тези тестове, които са със 100% специфичност и 93% чувствителност, Вашият ветеринарен лекар може да определи дали кучето Ви е носител на Brucella canis.
Теста се прави с венозна кръв и показва резултата за 20 минути. Бърза и безболезнена процедура.
Лечение
Лечението е трудно и продължително поради вътреклетъчната локализация на Brucella canis.
Мъжките представители задължително трябва да се кастрират.
Женските могат да се върнат към разплод след продължително лечение, като не бива да се забравя възможноста от рецидив.
Най- подходящи за лечение са антибиотиците миноциклин, стрептомицин, гентамицин, тетрациклин, триметоприм.
При хората
Симптоми
Попадналите в човешкия организъм бруцелни бактерии достигат по лимфен път до най-близките лимфни възли. Там те се размножават и чрез кръвта проникват в черния дроб, далака, костния мозък и други вътрешни органи.
След инкубационен период от 1 до 3 седмици се появяват първите болестни признаци - втрисане и повишаване на телесната температура до 39-40 градуса С, обилни изпотявания, главоболие, ставни и мускулни болки, болка и зачервяване на гърлото. Тези признаци се изявяват остро или постепенно. Въпреки високата телесна температура общото състояние на болните не е силно нарушено.
Характерен признак е увеличаването на много групи лимфни възли - по шията, под мишниците, в ингвиналната област и по други места. Увеличава се както черния дроб /хепатомегалия/ така и далакът /спленомегалия/. Артериалното налягане се понижава. Нерядко се развива възпаление на мозъчната обвивка /менингит/ и на мозъка /енцефалит/.
Съществува и т. н. хронична форма, при която повишената телесна температура се наблюдава месеци и дори години, а черният дроб и далакът са трайно увеличени. При хронична форма бруцелозата може да засегне и опорно-двигателния апарат, като развие артрит на големите стави. Особено често се засягат тазобедрените и коленните стави, което нерядко води до обездвижване. При бременни жени бруцелозата предизвиква аборт.
Лечение
Лечението се провежда със широкоспектърни антибионици, прилагане на противобруцелозни гамаглуболини и ваксина, витамини, гликокортикоиди, антипиретици и други медикаменти, в инфекциозно болнично заведение.
Прогнозата за оздравяване:
- благоприятна при ранно и активно лечение, като настъпва оздравяване, вкл. бактериалното оздравяване.
- съмнителна при хроничната форма на бруцелозата със засягане на големите стави /тазобедрени и коленни/ и на вътрешни органи /менингит, енцефалит/
- неблагоприятна при влошаване и неактивно лечение, като смъртността достига 2-4%.
Профилактика
Проверявайте редовно двойката кучета преди заплождане.
Заболелите животни се изолират и унищожават.
Изключване от развъдна дейност на заразените кучета и създаване на нови племенни линии след продължителен серологичен и тестови контрол през интервал от 30 дни.
В бруцелозното огнище се извършва дезинфекция. Персонал, работещ със съмнителни контактни животни трябва да използват ръкавици, очила и маски /ветеринарни лекари, зоотехници, животновъди и др./ Такъв застрашен персонал подлежи на противобруцелозна ваксина.
Рискът от заразяване на хора дори при контктуване с болно куче при последни проучвания не е висок. Има известна опасност при маниполиране и почистване след абортирали кучета най-вече за хора с отслабена имунна система.
Кучешка тения
Кучешката тения ( Ехинококоза) е заболяване с хронично протичане, при което се уврежда най-често черният дроб, но е възможно да се засегнат също белите дробове и други органи. Причинителите са паразити, отнасящи се към т.нар. биохелминти. При своето сложно развитие, освен от краен гостоприемник ( куче, вълк, чакал, лисица и др.), те се нуждаят от междинен гостоприемник (човек, селскостопански животни - овце, кози, едър рогат добитък, свине и др.)
Причинител:
Човешката ехинококоза (hydatidosis, или hydatid disease) се причинява от ларвните форми на цестодите (лентовидни червеи) от род Echinococcus:
Echinococcus granulosus причинява цистозна ехинококоза (cystic echinococcosis), която е най-често срещаната форма
E. multilocularis причинява алвеоларна ехинококоза (alveolar echinococcosis)
E. vogeli причинява полицистозна ехинококоза (polycystic echinococcosis)
E. oligarthrus е много рядка причина за човешка ехинококоза
Жизнен цикъл:
Зрелият Echinococcus granulosus (3 до 6 mm дълъг) пребивава в тънките черва на крайните гостоприемници, кучета или други месоядни. Полово зрелите проглотиди освобождават яйца, които преминават във фекалиите. След поглъщане от подходящ междинен гостоприемник (при естествени условия: овце, кози, свине, говеда, коне, камили), яйцата се излюпват в тънките черва и освобождават онкосфери, които проникват през чревната стена и мигрират по кръвоносната система до различни органи, най-често до черния дроб или белия дроб. В тези органи онкосферата се развива в циста, която постепенно се уголемява, произвеждайки протосколекси и дъщерни цисти, които изпълват цялата и празнина. Крайният гостоприемник се заразява чрез поглъщане на съдържащи цисти органи на заразени междинни гостоприемници. След поглъщането протосколексите евагинират (вдлъбват се), прикрепят се към чревната мукоза (лигавица) , и се развиват в зрели форми в рамките на 32 до 80 дни. Същият жизнен цикъл се наблюдава при E. multilocularis (1.2 до 3.7 mm), със следните различия: крайните гостоприемници са лисици, а до по-малка степен кучета, котки, койоти и вълци; междинните гостоприемници са дребни гризачи; ларвният растеж (в черния дроб) остава в пролиферативен стадий, в резултат от инвазиране на околните тъкани. При E. vogeli (до 5.6 mm дължина) крайните гостоприемници са кучета; междинните гостоприемници са гризачи; ларвните стадии (в черен, бял дроб, други органи) се развиват вътрешно и външно, като образуват множество мехурчета. E. oligarthrus (до 2.9 mm дължина) има жизнен цикъл, който включва представители от сем.Felidae като крайни гостоприемници и гризачи като междинни гостоприемници.
Хората се заразяват при поглъщане на яйца , с последващо освобождаване на онкосфери в тънките черва и развитие на цисти в различни вътрешни органи.
Географско разпределение:
E. granulosus се среща практически в цял свят, но най-често в райони за паша, където съществува вероятност кучета да погълнат органи от заразени животни. E. multilocularis се среща най-често в северното полукълбо, включително Централна Европа и северните части на Европа, Азия и Северна Америка. E. vogeli и E. oligarthrus се срещат в Централна и Южна Америка.
Клинични признаци:
Инфекцията с Echinococcus granulosus най-често не се забелязва с години, преди уголемяващите се цисти да причинят признаци на заболяване в засегнатите органи. При засягане на черния дроб може да се наблюдават коремни болки, уголемяване в областта на черния дроб, запушване на жлъчния канал. При засягане на белия дроб може да се наблюдава болка в областта на гърдите, кашлица, храчене на кръв. Разкъсване на цистите може да доведе до развитие на треска, уртикария, еозинофилия, анафилактичен шок, както и разсейване на цистите. Могат да бъдат засегнати и други вътрешни органи (мозък, кости, сърце), като в резултат се развиват съответните признаци. Echinococcus multilocularis засяга черния дроб като бавно растящ, деструктивен тумор, с коремни болки, запушване на жлъчния канал и понякога метастатични усложнения в белите дробове и мозъка. Echinococcus vogeli засяга главно черния дроб, където се развива и оказва влияние като бавно растящ тумор; развитието на вторични цисти е обичайно усложнение.
Лабораторна диагноза:
Диагнозата на ехинококозата се основава най-често на ултразвукография, подкрепена от положителни серологични изследвания.
Лечение и профилактика:
Хирургическата интервенция е един от най-популярните методи за лечение на ехинококозата, макар отстраняването на паразитните маси да не е 100% ефективно. След операцията понякога може да се наложи медикаментозно лечение.
Индивидуалната профилактика е свързана главно със стриктната лична хигиена на ръцете и грижливото измиване на плодовете и зеленчуците преди тяхната употреба.
Стопански полезните кучета и тези които се отглеждат по домовете, периодично, по схема, задължително се подлагат на дехелминтизация ( обезпаразитяване).
Особено важен е ветеринарно-санитарният контрол при клането на животни. Ехинококозните органи на животни се унищожават задължително.
Причинител:
Човешката ехинококоза (hydatidosis, или hydatid disease) се причинява от ларвните форми на цестодите (лентовидни червеи) от род Echinococcus:
Echinococcus granulosus причинява цистозна ехинококоза (cystic echinococcosis), която е най-често срещаната форма
E. multilocularis причинява алвеоларна ехинококоза (alveolar echinococcosis)
E. vogeli причинява полицистозна ехинококоза (polycystic echinococcosis)
E. oligarthrus е много рядка причина за човешка ехинококоза
Жизнен цикъл:
Зрелият Echinococcus granulosus (3 до 6 mm дълъг) пребивава в тънките черва на крайните гостоприемници, кучета или други месоядни. Полово зрелите проглотиди освобождават яйца, които преминават във фекалиите. След поглъщане от подходящ междинен гостоприемник (при естествени условия: овце, кози, свине, говеда, коне, камили), яйцата се излюпват в тънките черва и освобождават онкосфери, които проникват през чревната стена и мигрират по кръвоносната система до различни органи, най-често до черния дроб или белия дроб. В тези органи онкосферата се развива в циста, която постепенно се уголемява, произвеждайки протосколекси и дъщерни цисти, които изпълват цялата и празнина. Крайният гостоприемник се заразява чрез поглъщане на съдържащи цисти органи на заразени междинни гостоприемници. След поглъщането протосколексите евагинират (вдлъбват се), прикрепят се към чревната мукоза (лигавица) , и се развиват в зрели форми в рамките на 32 до 80 дни. Същият жизнен цикъл се наблюдава при E. multilocularis (1.2 до 3.7 mm), със следните различия: крайните гостоприемници са лисици, а до по-малка степен кучета, котки, койоти и вълци; междинните гостоприемници са дребни гризачи; ларвният растеж (в черния дроб) остава в пролиферативен стадий, в резултат от инвазиране на околните тъкани. При E. vogeli (до 5.6 mm дължина) крайните гостоприемници са кучета; междинните гостоприемници са гризачи; ларвните стадии (в черен, бял дроб, други органи) се развиват вътрешно и външно, като образуват множество мехурчета. E. oligarthrus (до 2.9 mm дължина) има жизнен цикъл, който включва представители от сем.Felidae като крайни гостоприемници и гризачи като междинни гостоприемници.
Хората се заразяват при поглъщане на яйца , с последващо освобождаване на онкосфери в тънките черва и развитие на цисти в различни вътрешни органи.
Географско разпределение:
E. granulosus се среща практически в цял свят, но най-често в райони за паша, където съществува вероятност кучета да погълнат органи от заразени животни. E. multilocularis се среща най-често в северното полукълбо, включително Централна Европа и северните части на Европа, Азия и Северна Америка. E. vogeli и E. oligarthrus се срещат в Централна и Южна Америка.
Клинични признаци:
Инфекцията с Echinococcus granulosus най-често не се забелязва с години, преди уголемяващите се цисти да причинят признаци на заболяване в засегнатите органи. При засягане на черния дроб може да се наблюдават коремни болки, уголемяване в областта на черния дроб, запушване на жлъчния канал. При засягане на белия дроб може да се наблюдава болка в областта на гърдите, кашлица, храчене на кръв. Разкъсване на цистите може да доведе до развитие на треска, уртикария, еозинофилия, анафилактичен шок, както и разсейване на цистите. Могат да бъдат засегнати и други вътрешни органи (мозък, кости, сърце), като в резултат се развиват съответните признаци. Echinococcus multilocularis засяга черния дроб като бавно растящ, деструктивен тумор, с коремни болки, запушване на жлъчния канал и понякога метастатични усложнения в белите дробове и мозъка. Echinococcus vogeli засяга главно черния дроб, където се развива и оказва влияние като бавно растящ тумор; развитието на вторични цисти е обичайно усложнение.
Лабораторна диагноза:
Диагнозата на ехинококозата се основава най-често на ултразвукография, подкрепена от положителни серологични изследвания.
Лечение и профилактика:
Хирургическата интервенция е един от най-популярните методи за лечение на ехинококозата, макар отстраняването на паразитните маси да не е 100% ефективно. След операцията понякога може да се наложи медикаментозно лечение.
Индивидуалната профилактика е свързана главно със стриктната лична хигиена на ръцете и грижливото измиване на плодовете и зеленчуците преди тяхната употреба.
Стопански полезните кучета и тези които се отглеждат по домовете, периодично, по схема, задължително се подлагат на дехелминтизация ( обезпаразитяване).
Особено важен е ветеринарно-санитарният контрол при клането на животни. Ехинококозните органи на животни се унищожават задължително.
Епилепсия при кучето
Видове епилепсия
Първична епилепсия: позната още като идиопатична, генетична, inherited, или същинска епилепсия. Не са известни положителни диагностич-ни находки, които да потвърдят диагнозата. В случая тя се поставя, като се изключат всички други възможности. Първият припадък на животно с първична епилепсия най-често се наблюдава на възраст между 6 месеца и 5 години. Диагностиката на първична епилепсия не е доказателство за генетичен дефект. Само внимателни изследвания над развъждането могат да докажат противното. Породата, възрастта и историята на животното могат да дадат основания за предположение, че в основата на първичната епилепсия има генетичен фактор, ако е известно, че у предците на кучето има и други подобни случаи.
Вторична епилепсия: отнася се за случаи, когато причините за припадъците могат да бъдат установени, а те са много. При кучетата на възраст по-малко от една година най-честите причини за припадъците могат да бъдат разделени на няколко групи:
дегенеративни (застойни заболявания)
- онтогенетични (хидроцефалия)
- токсични (олово, арсеник, органични фосфати, хлорирани хидрогенкарбонати стрихнин, тетанус)
- инфекциозни (гана, енцефалит и др.)
- метаболитни (хипогликемия, ензимна недостатъчност, чернодробни и бъбречни заболяват)
- хранителни (тиамин, паразити)
- травматични рани, фрактури)
При животните на възраст 1-3 години генетичният фактор е една от най-често предполаганите причини. При животнипе на 4 и повече години най-честите причини са от групата на метаболитните нарушения (хипогликемия, сърдечни аритмии, хипокалцемия, цироза) неопластичните (мозъчни тумори). Д-р Джийн Додс е установила, че в някои случаи припадъците се дължат на хипофункция на щитовидната жлеза, което е семейно (inherited) автоимунно заболяване при чистопородното развъждане.
Първична епилепсия: позната още като идиопатична, генетична, inherited, или същинска епилепсия. Не са известни положителни диагностич-ни находки, които да потвърдят диагнозата. В случая тя се поставя, като се изключат всички други възможности. Първият припадък на животно с първична епилепсия най-често се наблюдава на възраст между 6 месеца и 5 години. Диагностиката на първична епилепсия не е доказателство за генетичен дефект. Само внимателни изследвания над развъждането могат да докажат противното. Породата, възрастта и историята на животното могат да дадат основания за предположение, че в основата на първичната епилепсия има генетичен фактор, ако е известно, че у предците на кучето има и други подобни случаи.
Вторична епилепсия: отнася се за случаи, когато причините за припадъците могат да бъдат установени, а те са много. При кучетата на възраст по-малко от една година най-честите причини за припадъците могат да бъдат разделени на няколко групи:
дегенеративни (застойни заболявания)
- онтогенетични (хидроцефалия)
- токсични (олово, арсеник, органични фосфати, хлорирани хидрогенкарбонати стрихнин, тетанус)
- инфекциозни (гана, енцефалит и др.)
- метаболитни (хипогликемия, ензимна недостатъчност, чернодробни и бъбречни заболяват)
- хранителни (тиамин, паразити)
- травматични рани, фрактури)
При животните на възраст 1-3 години генетичният фактор е една от най-често предполаганите причини. При животнипе на 4 и повече години най-честите причини са от групата на метаболитните нарушения (хипогликемия, сърдечни аритмии, хипокалцемия, цироза) неопластичните (мозъчни тумори). Д-р Джийн Додс е установила, че в някои случаи припадъците се дължат на хипофункция на щитовидната жлеза, което е семейно (inherited) автоимунно заболяване при чистопородното развъждане.
Лептоспироза
Лептоспирозата е болест по различните видове бозайници, включително и човека, която в типичните случаи след кратковременна треска протича при нормална и субнормална температура с анемия, хемоглобинурия, жълтеница, огнищни некрози по кожата и червата; причинява се от спирохети от типа на лептоспири.
Етиология
Класификация на причинителя
Досега в света са открити около 40 вида (серологични типа) лептоспири.Те са до известна степен различно застъпени в отделните страни и донякъде варират и в зависимост от отделните видове животни:
Преживни - L.pomona, L.Grippotyphosa, (по-рядко L.icterohaemorrhagiae, L.canicola, L.mitis)
Свине - L.pomona, L.mitis, L.hyos
Кон - L.pomona
Куче - L.pomona, L.canicola, L.icterohaemorrhagiae
Човек - L.icterohaemorrhagiae и почти всички други серотипове
Устойчивост на физически и химически въздействия
Температура: Топлината ги убива бързо (при 56°c/30 мин.)
рН: Загиват бързо в присъствие на киселина, дори в незначителна концентрация
Дезинфектанти: Всички дезинфекционни средства, приложени в обикновени концентрации, убиват лептоспирите със сигурност.
Оцеляване:
Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина
Съхраняват се дълго време в застояли води, особено при ниски температури
Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина
Епизоотология
Най-възприемчиви към заразяване при естествени условия са преживните, кучетата и лисиците, а свинете и конете, макар че се заразяват много лесно, прекарват инфекцията в по-лека форма.Човек е силно възприемчив.
Първични източници
Болни и преболедували, които остават заразоносители с месеци
Важна роля като източници играят свинете, които са най-чести носители и отделители на L.pomona и L.mitis
Различни видове гризачи (мишки, плъхове) са основен траен източник на заразата в природата
Вторични източници на зараза
Застояли води, замърсявани с урина от болни животни и от заразоносители
Източници на вируса
Отделянето на лептоспирите става със секретите от лигавиците и главно с урината
Инфекцията се предава главно по алиментарен път - вода, замърсена с урина или други отделяния на болни животни
В по-редки случаи заразяването става през лигавиците
Болестта се проявява през цялата година, но най-често през лятото и есента, когато причинителят се натрупва в значителни количества във водните източници
Патогенеза
От входната врата лептоспирите проникват в кръвта (септицемия)
Наскоро след това лептоспирите биват разрушени от образуваните в организма лептоспиролизини, поради което изчезват от кръвта, но остават във всички органи и тъкани, като най-продъжително се задържат в бъбреците, сърцето, черния дроб
През клиничния период лептоспирите предизвикват с отровните си продукти бурна хемолиза, което довежда до анемия, хемоглобинурия, иктерус.Иктерусът първоначално е хемолитичен, след това обаче се дължи на развилия се хепатит
От въздействието върху бъбреците се развиват нефрити, нефрози, уремия
Етиология
Класификация на причинителя
Досега в света са открити около 40 вида (серологични типа) лептоспири.Те са до известна степен различно застъпени в отделните страни и донякъде варират и в зависимост от отделните видове животни:
Преживни - L.pomona, L.Grippotyphosa, (по-рядко L.icterohaemorrhagiae, L.canicola, L.mitis)
Свине - L.pomona, L.mitis, L.hyos
Кон - L.pomona
Куче - L.pomona, L.canicola, L.icterohaemorrhagiae
Човек - L.icterohaemorrhagiae и почти всички други серотипове
Устойчивост на физически и химически въздействия
Температура: Топлината ги убива бързо (при 56°c/30 мин.)
рН: Загиват бързо в присъствие на киселина, дори в незначителна концентрация
Дезинфектанти: Всички дезинфекционни средства, приложени в обикновени концентрации, убиват лептоспирите със сигурност.
Оцеляване:
Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина
Съхраняват се дълго време в застояли води, особено при ниски температури
Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина
Епизоотология
Най-възприемчиви към заразяване при естествени условия са преживните, кучетата и лисиците, а свинете и конете, макар че се заразяват много лесно, прекарват инфекцията в по-лека форма.Човек е силно възприемчив.
Първични източници
Болни и преболедували, които остават заразоносители с месеци
Важна роля като източници играят свинете, които са най-чести носители и отделители на L.pomona и L.mitis
Различни видове гризачи (мишки, плъхове) са основен траен източник на заразата в природата
Вторични източници на зараза
Застояли води, замърсявани с урина от болни животни и от заразоносители
Източници на вируса
Отделянето на лептоспирите става със секретите от лигавиците и главно с урината
Инфекцията се предава главно по алиментарен път - вода, замърсена с урина или други отделяния на болни животни
В по-редки случаи заразяването става през лигавиците
Болестта се проявява през цялата година, но най-често през лятото и есента, когато причинителят се натрупва в значителни количества във водните източници
Патогенеза
От входната врата лептоспирите проникват в кръвта (септицемия)
Наскоро след това лептоспирите биват разрушени от образуваните в организма лептоспиролизини, поради което изчезват от кръвта, но остават във всички органи и тъкани, като най-продъжително се задържат в бъбреците, сърцето, черния дроб
През клиничния период лептоспирите предизвикват с отровните си продукти бурна хемолиза, което довежда до анемия, хемоглобинурия, иктерус.Иктерусът първоначално е хемолитичен, след това обаче се дължи на развилия се хепатит
От въздействието върху бъбреците се развиват нефрити, нефрози, уремия
Акутна диария
Двете най-чести заболявания на стомашночревния тракт са повръщане и диария. Тази статия показва как храносмилателния тракт работи и как би трябвало да се грижи стопанина за своя домашен любимец с акутно гастроинтестинално заболяване.
Акутните заболявания /бързо начало, малка продължителност/, ако са лекувани както трябва, обикновено са възвратими и се намалява значително риска от това те да станат хронични или животното да умре.
Храносмилателен тракт
За да се поддържа нормално живота на домашните любимци, храната, която те поемат трябва да бъде смляна на много малки частици, които постъпват в кръвообращението. Този процес на смилане започва в стомаха и продължава в тънките черва, където хранителните вещества се усвояват от организма. В дебелите черва се всмуква основно вода.Това е важно не само за оформяне на изпражненията, но и за поддържане водния баланс на тялото.
Възпаление на храносмилателния тракт може да бъде причинено от различни неща включващи инфекции причинени от бактерии или вируси, ядене на развалена храна или боклуци, алергии към храна, невъзможност за смилане на определени храни /например лактоза – вещество съдържащо се в млякото/ и някои медикаменти.Внезапна смяна на храната или добавяне на нови неща към нея /например остатаци от човешка храна или мляко/ може също да причини диария при някои животни. Някои заболявания, например на бъбреци, черен дроб, панкреас и др., могат също да доведaт до гастроентерит.
Акутен гастроентерит
Възпалението на храносмилателния тракт пречи на нормалното храносмилане и усвояване на храната.Водата и хранителните вещества не се усвояват от организма както трябва и се стига да диария.Кучета и котки с тежка диария следователно са изложени на риск от обезводняване.Става наложително да се възстанови загубата на течности, което може да стане по два начина - през устата, под формата на електролитни разтвори или венозно, ако диарията е тежка, като това е важна част от лечението. Повръщането, ако го има, обикновено не води до голяма загуба на течности, но това променя рН и солевия състав на кръвта.
Лечение
Вашия ветеринарен лекар вероятно ще предпише различни медикаменти – антибиотици, лекарства подтискащи повръщането и др. за вашия домашен любимец, в зависимост от предполагаемата причина за гастроентерита и тежестта на заболяването. Ако вашия любимец е с дехидратация, ще се наложи венозно приложение на течности, за да се възстанови загубата им.
Каквато и да е причината за диарията важен компонент от лечението е диетата.
Диета при акутна диария
Като начало обикновено се предписва 24 или повече часа глад и приемане на електролитни разтвори.Тези разтвори не само подпомагат възстановяването на загубените с повръщането и диарията течности, но и помагат за възстановяване рН и солевия състав на кръвта.
Вашият ветеринарен лекар ще ви посъветва кога да започнете да храните с високосмилаема и лесноусвоима диетична храна.Високосмилаемите и лесноусвоими диетични храни позволяват на червата лесно да ги преработят и усвоят веществата, от които организма се нуждае.Често хранене с малки порции е желателно.Идеално е храната да има по-високо енергийно съдържание от нормалната храна, за да може вашият любимец да получи всичко, от което се нуждае от един по-малък обем дажба.
Храненето с правилната диета е от голямо значение за лечение на храносмилателните нарушения.Всеки, които е в контакт с вашия любимец трябва да осъзнае важността на храненето само с препоръчаната диета и да не се дава друга храна.Важно е също така вашият любимец да се предпази от намиране на храна у дома или навън.
Вашият ветеринарен лекаар може да ви предпише специално приготвени диетични храни за три - пет дни по време на периода на възстановяване. Тези храни са много вкусни, приготвени от висококачествени съставки и с много добра смилаемост, направени за да подпомогнат възстановяването на увредените тъкани и нормалната функция на червата.Те са идеалните диети за използване в период на възстановяване, понеже съдържат само протеин от месо, лесноусвоими въглехидрати и отличен баланс на витамини и микроелементи, от които вашия любимец се нуждае.Те са с много повече енергия от нормалните храни,което помага всичко необходимо да се получи от един намален обем дажба. По време на възстановителния период трябва бавно да се върне към нормална храна за 3 – 4 дни
Ако проблемът е постоянен, с тази храна може да се храни по-дълго време.
Тези храни са предназначени за специфични медицински нужди и са налични само при ветеринарните лекари!
В статията става въпрос за храните pedigree canine и whiskas feline selected protein diet, които не са налични на българския пазар в момента
Запомнете:
Пълен глад 1-4 дни.Толкова по-дълго, колкото проблема е по-тежък.
Ако се открие причината за диарията – вируси, бактерии, неправилно хранене и др., да се отстрани възможната причина и да се лекува с подходящи средства.
През следващите 3 - 5 дни постепенно възвръщане към пълна дажба.
Хранене с малки количества / 3 – 6 пъти на ден/ с храна съдържаща 1 % или по-малко влакнини.
Протеин от житни субпродукти /соя/, често присъстващ в сухите кучешки храни, както и месни субпродукти /органи и кланични отпадъци/, присъстващи в консервираните храни, са противопоказани.
Мазнините да не са над 20%
Храната да съдържа лесноусвоими въглехидрати предимно от ориз или декстроза.
Храни, съдържащи над 10% захар, трябва да се избягват.
Акутните заболявания /бързо начало, малка продължителност/, ако са лекувани както трябва, обикновено са възвратими и се намалява значително риска от това те да станат хронични или животното да умре.
Храносмилателен тракт
За да се поддържа нормално живота на домашните любимци, храната, която те поемат трябва да бъде смляна на много малки частици, които постъпват в кръвообращението. Този процес на смилане започва в стомаха и продължава в тънките черва, където хранителните вещества се усвояват от организма. В дебелите черва се всмуква основно вода.Това е важно не само за оформяне на изпражненията, но и за поддържане водния баланс на тялото.
Възпаление на храносмилателния тракт може да бъде причинено от различни неща включващи инфекции причинени от бактерии или вируси, ядене на развалена храна или боклуци, алергии към храна, невъзможност за смилане на определени храни /например лактоза – вещество съдържащо се в млякото/ и някои медикаменти.Внезапна смяна на храната или добавяне на нови неща към нея /например остатаци от човешка храна или мляко/ може също да причини диария при някои животни. Някои заболявания, например на бъбреци, черен дроб, панкреас и др., могат също да доведaт до гастроентерит.
Акутен гастроентерит
Възпалението на храносмилателния тракт пречи на нормалното храносмилане и усвояване на храната.Водата и хранителните вещества не се усвояват от организма както трябва и се стига да диария.Кучета и котки с тежка диария следователно са изложени на риск от обезводняване.Става наложително да се възстанови загубата на течности, което може да стане по два начина - през устата, под формата на електролитни разтвори или венозно, ако диарията е тежка, като това е важна част от лечението. Повръщането, ако го има, обикновено не води до голяма загуба на течности, но това променя рН и солевия състав на кръвта.
Лечение
Вашия ветеринарен лекар вероятно ще предпише различни медикаменти – антибиотици, лекарства подтискащи повръщането и др. за вашия домашен любимец, в зависимост от предполагаемата причина за гастроентерита и тежестта на заболяването. Ако вашия любимец е с дехидратация, ще се наложи венозно приложение на течности, за да се възстанови загубата им.
Каквато и да е причината за диарията важен компонент от лечението е диетата.
Диета при акутна диария
Като начало обикновено се предписва 24 или повече часа глад и приемане на електролитни разтвори.Тези разтвори не само подпомагат възстановяването на загубените с повръщането и диарията течности, но и помагат за възстановяване рН и солевия състав на кръвта.
Вашият ветеринарен лекар ще ви посъветва кога да започнете да храните с високосмилаема и лесноусвоима диетична храна.Високосмилаемите и лесноусвоими диетични храни позволяват на червата лесно да ги преработят и усвоят веществата, от които организма се нуждае.Често хранене с малки порции е желателно.Идеално е храната да има по-високо енергийно съдържание от нормалната храна, за да може вашият любимец да получи всичко, от което се нуждае от един по-малък обем дажба.
Храненето с правилната диета е от голямо значение за лечение на храносмилателните нарушения.Всеки, които е в контакт с вашия любимец трябва да осъзнае важността на храненето само с препоръчаната диета и да не се дава друга храна.Важно е също така вашият любимец да се предпази от намиране на храна у дома или навън.
Вашият ветеринарен лекаар може да ви предпише специално приготвени диетични храни за три - пет дни по време на периода на възстановяване. Тези храни са много вкусни, приготвени от висококачествени съставки и с много добра смилаемост, направени за да подпомогнат възстановяването на увредените тъкани и нормалната функция на червата.Те са идеалните диети за използване в период на възстановяване, понеже съдържат само протеин от месо, лесноусвоими въглехидрати и отличен баланс на витамини и микроелементи, от които вашия любимец се нуждае.Те са с много повече енергия от нормалните храни,което помага всичко необходимо да се получи от един намален обем дажба. По време на възстановителния период трябва бавно да се върне към нормална храна за 3 – 4 дни
Ако проблемът е постоянен, с тази храна може да се храни по-дълго време.
Тези храни са предназначени за специфични медицински нужди и са налични само при ветеринарните лекари!
В статията става въпрос за храните pedigree canine и whiskas feline selected protein diet, които не са налични на българския пазар в момента
Запомнете:
Пълен глад 1-4 дни.Толкова по-дълго, колкото проблема е по-тежък.
Ако се открие причината за диарията – вируси, бактерии, неправилно хранене и др., да се отстрани възможната причина и да се лекува с подходящи средства.
През следващите 3 - 5 дни постепенно възвръщане към пълна дажба.
Хранене с малки количества / 3 – 6 пъти на ден/ с храна съдържаща 1 % или по-малко влакнини.
Протеин от житни субпродукти /соя/, често присъстващ в сухите кучешки храни, както и месни субпродукти /органи и кланични отпадъци/, присъстващи в консервираните храни, са противопоказани.
Мазнините да не са над 20%
Храната да съдържа лесноусвоими въглехидрати предимно от ориз или декстроза.
Храни, съдържащи над 10% захар, трябва да се избягват.
Дакел
Дакел е порода домашно куче с изключително къси крака на фона на издълженото тяло, сравнително къса козина, най-често черна или кестенява, и клепнали уши. Те са изключително любвеобилни и са подходящи за отглеждане у дома.Идеалното тегло и за двете разновидности е 4,5 кг.. Дакелът бил отглеждан за лов на язовци и лисици. Съществуването му било известно още преди ХVI век. Известно е също, че е получен от най-старото германско ловно куче-биберхунд (бибердакел). От десетилетия дакелът е познат в 3 големини — дакел, миниатюра и заешки, и в три типа на косъма: късокосмест, грубокосмест и дългокосмест.Характеризира се с нисък ръст, издължено тяло и къси крайници (обикновено предните са косо поставени).
Муцуната е сравнително дълга, с тъмно оцветена носна гъба. Очите са тъмни, средно големи. Ушите са доста дълги, висящи, меки и тънки. Опашката достига на дължина до лапите на задните крайници; обикновено се носи отпусната надолу. При дългокосместите косъмът е дълъг, прав, мек, лъскав, плътно покриващ ушите, шията, гърдите, задната страна на предните и задните крайници, като главата е покрита с къси косми. Окраската на космената покривка обикновено е червеникаво-кафеникавожълтеникава в различни оттенъци, но се среща и черна с кафяви петна над очите и по краката, петниста и тигрова (съчетание от сиво, черно и кафяво).
Мнозина сравняват съдбата на дакела с тази на пенсиониран тореадор, принуден да забавлява кралския двор със страховити истории. От храбър и свиреп ловец миниатюрното куче се е превърнало в домашен компаньон.. Сред най-ценните качества на породата някога се смятало умението на дребосъците да ровят. Сега пак може да го демонстрират, но за ваш ужас в градината, ако не го контролирате. Дакелите са верни и привързани, много весели и въпреки късите си крайници, могат да издържат на много движения. Техният лай е силен, дори прекалено за ръста им. Като пазачи дакелите може да бъдат агресивни към непознати. Редовните разходки са от голямо значение, ако искате вашият домашен любимец да се радва на добро здраве. Идеалното тегло за дакела е 4,5 кг. Много е важно да не позволите на малкото животно да затлъстее.
Примерното меню за тази порода е до 200 грама сготвено месо с добавка на бисквити или чаша суха храна, разредена с гореща или студена вода в съотношение 1/2. Днес има три разновидности на породата - гладкокосмест, грубокосмест, дългокосмест. Козината на всички разновидности на дакела по принцип се поддържа лесно. На гладкокосместите трябва да се отделят по няколко минути на всеки няколко дни, като се изтриват с кучешка ръкавица или меко парцалче. За тези с дългата козина са нужни острокосместа четка и гребен. Дакелът е вярно домашно куче, което не изисква много грижи. Веселият му характер пък лесно го прави любимец на децата и дамите. В интерес на истината дребосъкът понякога проявява своенравие, но това е част от чара му, твърдят собственици на дакели.
Муцуната е сравнително дълга, с тъмно оцветена носна гъба. Очите са тъмни, средно големи. Ушите са доста дълги, висящи, меки и тънки. Опашката достига на дължина до лапите на задните крайници; обикновено се носи отпусната надолу. При дългокосместите косъмът е дълъг, прав, мек, лъскав, плътно покриващ ушите, шията, гърдите, задната страна на предните и задните крайници, като главата е покрита с къси косми. Окраската на космената покривка обикновено е червеникаво-кафеникавожълтеникава в различни оттенъци, но се среща и черна с кафяви петна над очите и по краката, петниста и тигрова (съчетание от сиво, черно и кафяво).
Мнозина сравняват съдбата на дакела с тази на пенсиониран тореадор, принуден да забавлява кралския двор със страховити истории. От храбър и свиреп ловец миниатюрното куче се е превърнало в домашен компаньон.. Сред най-ценните качества на породата някога се смятало умението на дребосъците да ровят. Сега пак може да го демонстрират, но за ваш ужас в градината, ако не го контролирате. Дакелите са верни и привързани, много весели и въпреки късите си крайници, могат да издържат на много движения. Техният лай е силен, дори прекалено за ръста им. Като пазачи дакелите може да бъдат агресивни към непознати. Редовните разходки са от голямо значение, ако искате вашият домашен любимец да се радва на добро здраве. Идеалното тегло за дакела е 4,5 кг. Много е важно да не позволите на малкото животно да затлъстее.
Примерното меню за тази порода е до 200 грама сготвено месо с добавка на бисквити или чаша суха храна, разредена с гореща или студена вода в съотношение 1/2. Днес има три разновидности на породата - гладкокосмест, грубокосмест, дългокосмест. Козината на всички разновидности на дакела по принцип се поддържа лесно. На гладкокосместите трябва да се отделят по няколко минути на всеки няколко дни, като се изтриват с кучешка ръкавица или меко парцалче. За тези с дългата козина са нужни острокосместа четка и гребен. Дакелът е вярно домашно куче, което не изисква много грижи. Веселият му характер пък лесно го прави любимец на децата и дамите. В интерес на истината дребосъкът понякога проявява своенравие, но това е част от чара му, твърдят собственици на дакели.
Гана
Гана - остра или подостра генерализирана вирусна инфекция. Заразяването става предимно аерозолно/душене/,като заразените кучета започват да излучват вируса след 6-тия ден от заразяването.Първоначалното намножаване на вируса е в лимфните тъкани на респираторната мукоза,след което се разнася към лимфоидните органи - далак,тимус,костен мозък и т.н.Около 7-14 ден след заразяването организма реагира с имунен отговор като в зависимост от неговата сила и вирулентността на щама има 3 изхода: оздравяване,смърт или перзистираща инфекция.Когато инфекцията продължи - вируса инфектира:епитела на респираторният,гастроинтестиналният или урогениталният тракт/особено интензивно в пикочният мехур/, както жлезите с вътрешна и външна секреция и централната нервна система.Засяга се и епитела на кожната покривка в някои области.От около 10-тина години се доказа,че ганата предизвиква дефекти в костният разтеж/вируса се локализира в метафизите на дългите кости/,както и хипоплазия на растящите зъби. При живи животни - вече има готови тестове/е не у нас/, серологично изследване,имунофлуоросценция и др Лечение: проблематично за сега.Симптоматично и комплексно.
Дакел
Дакелът се разбира чудесно с по - големи, мили деца. Обожава да е в компанията на други дакели, а също така се разбира и с други домашни любимци. Когато става дума за непознати, поведението на Дакела може да зависи от самата му индивидуалнст, някой от представителите на този вид може да се чувстват комфортно, но останалите може би не. От десетилетия дакелът е познат в 3 големини — дакел, миниатюра и заешки, и в три типа на косъма: късокосмест, грубокосмест и дългокосмест. Дакаелът е чувствителна порода кучета, той не обича да бъде дразнен и пипат навсякъде. По внимателни трябва да сте с по - малки и бурни деца, защото Дакела може да не отчете тичането и въртенето около него като игра.
Дакела е познат още като " куче - наденичка" и също така се характеризира с нисък ръст, издължено тяло и къси крайници. Дакела притежава мускулеста и здрава структура на тялото. Муцуната е сравнително дълга, с тъмно оцветена носна гъба. Очите са тъмни, средно големи. Ушите са доста дълги, висящи, меки и тънки. Опашката достига на дължина до лапите на задните крайници; обикновено се носи отпусната надолу. При дългокосместите косъмът е дълъг, прав, мек, лъскав, плътно покриващ ушите, шията, гърдите, задната страна на предните и задните крайници, като главата е покрита с къси косми. Окраската на космената покривка обикновено е червеникаво-кафеникавожълтеникава в различни оттенъци, но се среща и черна с кафяви петна над очите и по краката, петниста и тигрова (съчетание от сиво, черно и кафяво). Идеалното тегло за дакела е 4,5 кг. Много е важно да не позволите на малкото животно да затлъстее. Примерното меню за тази порода е до 200 грама сготвено месо с добавка на бисквити или чаша суха храна, разредена с гореща или студена вода в съотношение 1/2.
Продължителността на живота при Дакела е приблизително 12 - 15 години, има няколко здравословни проблема свързани с тази порода. Такива проблеми са: каратакт (перде на очите), диабет, епилепсия, гръбначни проблеми и др. Бъдете сигурни, че и двамата родители на кученцето, което си купите имат сертификати OFA и CERF.
Дакела е познат още като " куче - наденичка" и също така се характеризира с нисък ръст, издължено тяло и къси крайници. Дакела притежава мускулеста и здрава структура на тялото. Муцуната е сравнително дълга, с тъмно оцветена носна гъба. Очите са тъмни, средно големи. Ушите са доста дълги, висящи, меки и тънки. Опашката достига на дължина до лапите на задните крайници; обикновено се носи отпусната надолу. При дългокосместите косъмът е дълъг, прав, мек, лъскав, плътно покриващ ушите, шията, гърдите, задната страна на предните и задните крайници, като главата е покрита с къси косми. Окраската на космената покривка обикновено е червеникаво-кафеникавожълтеникава в различни оттенъци, но се среща и черна с кафяви петна над очите и по краката, петниста и тигрова (съчетание от сиво, черно и кафяво). Идеалното тегло за дакела е 4,5 кг. Много е важно да не позволите на малкото животно да затлъстее. Примерното меню за тази порода е до 200 грама сготвено месо с добавка на бисквити или чаша суха храна, разредена с гореща или студена вода в съотношение 1/2.
Продължителността на живота при Дакела е приблизително 12 - 15 години, има няколко здравословни проблема свързани с тази порода. Такива проблеми са: каратакт (перде на очите), диабет, епилепсия, гръбначни проблеми и др. Бъдете сигурни, че и двамата родители на кученцето, което си купите имат сертификати OFA и CERF.
Шар пей
Весело по характер, Китайското куче Шар пей е куче, което може да е приятелски настроено, ако е правилно социализирано, но същевременно може да бъде много независимо и надменно. Това е сериозно и самоуверено куче, което изисква уважение, но може и да отдава такова, когато е правилно дресирано и социализирано. Към други кучета и домашни животни е агресивно и това може да създаде известни проблеми.
Първоначално тази порода е била отглежда за боеве и бойните инстинкти на Шар пей са се съхранили и до днес и лесно могат да се проявят, ако се провокира. Важно е да се уверите, че кучето е социализирано от малко, ако искате децата и другите домашни любимци да са в безопасност, когато са около него. Много силно се привързва към семейството си и предпочита компанията на хората пред тази на други себеподобни.
Бързо ще откриете, че дресировката на Шар пей е цяло предизвикателство, тъй като това куче може да е много твърдоглаво и упорито, когато поиска - това го прави по-подходящ избор на домашен любимец за хора с опит в отглеждането на кучета. Шар пей се нуждае от редовни разходки, за изразходва неизчерпаемата си енергия. По природа Шар пей е преследвач, затова често може да гледа на котите като на жертва, както и да атакува добитъка.
Шар пей е куче със среден размер и много здраво телосложение. Неговата характерна набръчкана кожа го отличава сред останалите породи кучета, а изражението му е сърдито и нацупено. Понякога изглежда дори тъжно заради начина по който кожата се набръчква по муцуната му. Козината му е къса и права, а разцветката й може да бъде кафява, червена, сива и светлобежова. Теглото на Шар пей е около 16-26кг, а на височина достига 46-51см.
Продължителността на живот на Шар пей е около 7-12г. Съществуват редица болести, които засягат тази порода, включително ентропия.
Първоначално тази порода е била отглежда за боеве и бойните инстинкти на Шар пей са се съхранили и до днес и лесно могат да се проявят, ако се провокира. Важно е да се уверите, че кучето е социализирано от малко, ако искате децата и другите домашни любимци да са в безопасност, когато са около него. Много силно се привързва към семейството си и предпочита компанията на хората пред тази на други себеподобни.
Бързо ще откриете, че дресировката на Шар пей е цяло предизвикателство, тъй като това куче може да е много твърдоглаво и упорито, когато поиска - това го прави по-подходящ избор на домашен любимец за хора с опит в отглеждането на кучета. Шар пей се нуждае от редовни разходки, за изразходва неизчерпаемата си енергия. По природа Шар пей е преследвач, затова често може да гледа на котите като на жертва, както и да атакува добитъка.
Шар пей е куче със среден размер и много здраво телосложение. Неговата характерна набръчкана кожа го отличава сред останалите породи кучета, а изражението му е сърдито и нацупено. Понякога изглежда дори тъжно заради начина по който кожата се набръчква по муцуната му. Козината му е къса и права, а разцветката й може да бъде кафява, червена, сива и светлобежова. Теглото на Шар пей е около 16-26кг, а на височина достига 46-51см.
Продължителността на живот на Шар пей е около 7-12г. Съществуват редица болести, които засягат тази порода, включително ентропия.
Избор на подходяща порода куче
Днес съществуват над 500 породи кучета. Съответно всеки човек може да си избере подходяща за него порода. Трабва само да определи какво точно му е нужно и породата сама ще се намери. За целта трябва да си зададе няколко въпроса и пределно честно да им отговори.
Ако имате намерение да посещавате разни събирания с миловидно кученце в ръцете, ясно е, че санбернарът въобще не е подходящ – трудно ще го носите. Ако ви трябва куче за охрана на дома, то чихуахуа или той-териер не са подходящ избор за целта. В тяхната природа също е заложено да пазят и да нападат, но едвали ще се намери злосторник, който да се стресне от тях. Всъщност за всеки вид дейност има определена група породи кучета и определите ли за какво точно ви трябва кучето, кръгът на породите се стеснява.
Имайте предвид, че някои малки кучета заемат доста повече място отколкото големите. Например спаньолът е толкова пъргаво и жизнено куче, че може да се намира навсякъде у дома – да бяга от стая в стая, да скача по леглата и фотьойлите и да не можете да отворите и затворите вратата от него. Докато булмастифът може да легне под масата щом се върне от разходка и да стане оттам когато му дойде времето за храна. Това куче всъщност е незабележимо. Освен това малките породи ядат по-малко, но капризничат повече. Във всеки случай ако не сте съвсем финансово състоятелни, по-добре е да си изберете малка или средна порода куче.
Не трябва да се говори общо за темперамента на всички кучета от една порода. Във всяка порода има добри и лоши кучета, активни и спокойни, доминантни и подчинени, лесно обучаеми и такива, които въобще не са склонни да се подчиняват. Може да се говори само за някаква склонност как се държат болшинството от кучета от дадена порода. Във всяка порода има изключения и никой не гарантира, че то няма да се падне точно на вас. Не само в една порода, но и в едно кучило има кученца със съвършено различни темпераменти.
Ако имате намерение да посещавате разни събирания с миловидно кученце в ръцете, ясно е, че санбернарът въобще не е подходящ – трудно ще го носите. Ако ви трябва куче за охрана на дома, то чихуахуа или той-териер не са подходящ избор за целта. В тяхната природа също е заложено да пазят и да нападат, но едвали ще се намери злосторник, който да се стресне от тях. Всъщност за всеки вид дейност има определена група породи кучета и определите ли за какво точно ви трябва кучето, кръгът на породите се стеснява.
Имайте предвид, че някои малки кучета заемат доста повече място отколкото големите. Например спаньолът е толкова пъргаво и жизнено куче, че може да се намира навсякъде у дома – да бяга от стая в стая, да скача по леглата и фотьойлите и да не можете да отворите и затворите вратата от него. Докато булмастифът може да легне под масата щом се върне от разходка и да стане оттам когато му дойде времето за храна. Това куче всъщност е незабележимо. Освен това малките породи ядат по-малко, но капризничат повече. Във всеки случай ако не сте съвсем финансово състоятелни, по-добре е да си изберете малка или средна порода куче.
Не трябва да се говори общо за темперамента на всички кучета от една порода. Във всяка порода има добри и лоши кучета, активни и спокойни, доминантни и подчинени, лесно обучаеми и такива, които въобще не са склонни да се подчиняват. Може да се говори само за някаква склонност как се държат болшинството от кучета от дадена порода. Във всяка порода има изключения и никой не гарантира, че то няма да се падне точно на вас. Не само в една порода, но и в едно кучило има кученца със съвършено различни темпераменти.
Бременно ли е кучето Ви?
Когато стане въпрос за чифтосване, кучетата могат да бъдат много дискретни – и доста неподбиращи – затова може и да не разберете, че ще имате кученца. Има редица признаци, за които да следите, но повечето не са явни, докато бременността не е в напреднал стадий (средно бременността при кучетата трае между 61 и 65 дни).
- Около 1 месец след чифтосването обикновено се появява вагинално течение.
- Зърната стават по-явни, поради увеличаване притока на кръв около основата на зърната. Това се случва около 25-тия до 30-тия ден след чифтосването
- Обикновено по средата на бремеността апетита намалява, но не непременно
- Корема се увеличава и теглото на кучката може да се увеличи 20%-55%. Това може да не се забележи до 45-50 ден на бремеността.
- Поведението също може да се промени, например да се появи лека депресия.
- Близо до термина кучката вероятно ще започне да изразява инстинкта си да „гнезди”, като драска по пода или леглото си и показва признаци на нарастващо безпокойство.
Как да изберете храна за вашето куче?
Видове храни:
Класифицират се по влажност, цена, вкусови качества и хранителни вещества на килограм или грам храна. За да изберем най-подходящата диета за кучето трябва добре да обмислим тези фактори.
Консервирани храни - тези храни предлагат най-високи вкусови качества сравнени с полу-влажните и сухите продукти. Веднъж отворена, консервираната храна трябва да се съхранява в хладилника за не повече от три дни.
Сухи храни - те се състоят от хрупкави кубчета, които спомагат за разграждането на плаката и зъбния камък . Тези храни остават по-дълго свежи в сравнение с полу- влажната и консервираната храна след като се отворят.
Специализирани храни
Тези храни са специално разработени в идеални пропорции за да посрещнат всички хранителни нужди на кучето. Храните разработени специално за малки кученца обикновено имат по-високо съдържание на хранителни вещества, които кученцата трябва да приемат през периода на растеж и развитие. Друг вид специализирани храни са тези с по-високо съдържание на протеини и калории , които дават допълнителна енергия на малките кученца и ловните породи. Други са с по-малко съдържание на калории и мазнини , за да помогнат на по-малко активните и по-възрастните кучета да подържат оптимално тегло.
Класифицират се по влажност, цена, вкусови качества и хранителни вещества на килограм или грам храна. За да изберем най-подходящата диета за кучето трябва добре да обмислим тези фактори.
Консервирани храни - тези храни предлагат най-високи вкусови качества сравнени с полу-влажните и сухите продукти. Веднъж отворена, консервираната храна трябва да се съхранява в хладилника за не повече от три дни.
Сухи храни - те се състоят от хрупкави кубчета, които спомагат за разграждането на плаката и зъбния камък . Тези храни остават по-дълго свежи в сравнение с полу- влажната и консервираната храна след като се отворят.
Специализирани храни
Тези храни са специално разработени в идеални пропорции за да посрещнат всички хранителни нужди на кучето. Храните разработени специално за малки кученца обикновено имат по-високо съдържание на хранителни вещества, които кученцата трябва да приемат през периода на растеж и развитие. Друг вид специализирани храни са тези с по-високо съдържание на протеини и калории , които дават допълнителна енергия на малките кученца и ловните породи. Други са с по-малко съдържание на калории и мазнини , за да помогнат на по-малко активните и по-възрастните кучета да подържат оптимално тегло.
Факти за храненето на кучето
Много стопани на домашни любимци не осъзнават, че 
хората и кучетата имат различни хранителни нужди. Това означава, че ако дадено куче се храни с остатъци от масата или друг вид човешка храна, може да възникнат здравословни проблеми, като наднормено тегло или определени болести свързани с храненето. Кучетата се нуждаят от пълноценна и балансирана храна, съобразена с особеностите на техните организми и метаболизъм. Качествените индустриално приготвени храни са специално разработени, за да отговорят на нуждите на кучетата, като в същото време са изключително удобни и ви спестяват време и усилия. Добре е да изградите хранителен режим за вашето куче, за да избегнете натрупването на излишни килограми. Най-добре е да храните кучето си по време на вашата закуска или вечеря. Следвайте инструкциите върху опаковката на храната и позволявайте на кучето си да се храни само по 15 мин, след което отстранявайте купичката с храна.
Знаете ли че:
- Млякото е храна , не заместител на водата.
- Честото добавяне на сурови яйца към храната може да доведе до дефицит на биотин, което води до дерматит, загуба на козина и забавен растеж.
- Някой сурови риби водят до загуба на витамина тиамин .Симптомите за дефицит на тиамин са загубата на апетит, слабост, припадане и дори смърт.
- Суровото месо съдържа паразити и бактерии и не е източник на балансиран хранителен режим. Въпреки че, месото е източник на протеини, то има малки количества калций, минерал, от който кучетата се нуждаят за правилен растеж на зъбите и костите.
- Суровият дроб , даван ежедневно в големи количества , може да доведе до отраване с витамин А.
- Никога не давайте на кучето си кости!
хората и кучетата имат различни хранителни нужди. Това означава, че ако дадено куче се храни с остатъци от масата или друг вид човешка храна, може да възникнат здравословни проблеми, като наднормено тегло или определени болести свързани с храненето. Кучетата се нуждаят от пълноценна и балансирана храна, съобразена с особеностите на техните организми и метаболизъм. Качествените индустриално приготвени храни са специално разработени, за да отговорят на нуждите на кучетата, като в същото време са изключително удобни и ви спестяват време и усилия. Добре е да изградите хранителен режим за вашето куче, за да избегнете натрупването на излишни килограми. Най-добре е да храните кучето си по време на вашата закуска или вечеря. Следвайте инструкциите върху опаковката на храната и позволявайте на кучето си да се храни само по 15 мин, след което отстранявайте купичката с храна.Знаете ли че:
- Млякото е храна , не заместител на водата.
- Честото добавяне на сурови яйца към храната може да доведе до дефицит на биотин, което води до дерматит, загуба на козина и забавен растеж.
- Някой сурови риби водят до загуба на витамина тиамин .Симптомите за дефицит на тиамин са загубата на апетит, слабост, припадане и дори смърт.
- Суровото месо съдържа паразити и бактерии и не е източник на балансиран хранителен режим. Въпреки че, месото е източник на протеини, то има малки количества калций, минерал, от който кучетата се нуждаят за правилен растеж на зъбите и костите.
- Суровият дроб , даван ежедневно в големи количества , може да доведе до отраване с витамин А.
- Никога не давайте на кучето си кости!
Аксесоари за кучето
Нашийник за кучето
Полезно е още в първите месеци кучето да свикне да носи нашийник и внимателно да се приучи към водене на повод. Освен нашийници се използват така наречените нагръдници, които cа приложими само при дребните породи декоративни кучета. С тях стопанинът не е в състояние да удържи едропородно куче.
Повод за кучето
Поводите за куче са различни и се подбират според вида на породата. За по-дребните породи се избират по-леки поводи, включително и с автоматично регулиране на дължината, а за по-едрите - по-здрави поводи. Изролзват се и комбинирани поводи-нашийници, които при опъване обръщат като зъбци малки пластинки. Те от своя страна притискат кучето в областта на шията и го принуждават да спре.
Намордник за кучето
Едрите кучета задължително трябва да притежават и намордник. Той се изработва от кожа или метал по мярка за всяко животно и се поставя върху муцуната му. Трябва добре да прилепва върху нея, добре да се фиксира зад тила и в същото време да позволява кучето свободно да диша. Хубаво е животното да привикне с намордника още в млада възраст. Така то е по-желан пациент на ветеринарния специалист, тъй като отпада необходимостта от специални предпазващи превръзки на муцуната при различни ветеринарни манипулации. Кучета, които са по-емоционални, задължително трябва да се извеждат с намордник.
БЯС
Бясът е една от най-опасните болести, тъй като не само животните боледуват от нея, но нейна жертва става и човекът, ухапан от бясно куче. Тази тежка болест все повече и повече намалява у нас, тъй като здравните власти вземат много сериозни мерки против безстопанствените кучета и котки, които най-често се явяват разпространители и проводници на заразата.
Бесът е силно заразна болест, която се предава чрез слюнката при ухапване от болно животно. Причинител на тази тежка и мъчителна болест е вирус, който нанася силни поражения най-вече на централната нервна система.
Известни са две форми, в които бесът се проявява: буен и тих бяс. От момента на ухапването от бясно куче до първите признаци на болестта могат да протекат 2-3 седмици, но понякога този период е по-къс или по-дълъг.
Признаци. Болното от бяс куче (обикновено от буйния бяс) изведнъж загубва апетит, към храната се отнася безразлично, дъвчи и гризе клонки, трева, листа, пръст; бяга от водата, от която изпитва страх, завира се я някой тъмен ъгъл на кучкарника, лае безпричинно, скача и се блъска в клетката или оградата на кучкарника. Трудно ходи по малка нужда. След няколко дни болестта взема друг ход: кучето започва да става все по-буйно, да ръмжи хрипкаво и да се нахвърля срещу хората и животните, почва да дави и хапе животните и хората, които среща по пътя си, от устата му излиза слюнка, прилична на пяна, която е много заразителна.
В този период кучето почти нищо не яде, защото настъпва паралич на глътката, който бавно обхваща долната челюст, пренася се в задницата и опашката, и обикновено кучето умира.
При тихия бяс кучето не буйствува, може да не лае и хапе. То е също така апатично към храната, повръща, има кървава диария и парализирането настъпва по-бърже, отколкото при буйния бяс, а заедно с това и смъртта.
Бесът е силно заразна болест, която се предава чрез слюнката при ухапване от болно животно. Причинител на тази тежка и мъчителна болест е вирус, който нанася силни поражения най-вече на централната нервна система.
Известни са две форми, в които бесът се проявява: буен и тих бяс. От момента на ухапването от бясно куче до първите признаци на болестта могат да протекат 2-3 седмици, но понякога този период е по-къс или по-дълъг.
Признаци. Болното от бяс куче (обикновено от буйния бяс) изведнъж загубва апетит, към храната се отнася безразлично, дъвчи и гризе клонки, трева, листа, пръст; бяга от водата, от която изпитва страх, завира се я някой тъмен ъгъл на кучкарника, лае безпричинно, скача и се блъска в клетката или оградата на кучкарника. Трудно ходи по малка нужда. След няколко дни болестта взема друг ход: кучето започва да става все по-буйно, да ръмжи хрипкаво и да се нахвърля срещу хората и животните, почва да дави и хапе животните и хората, които среща по пътя си, от устата му излиза слюнка, прилична на пяна, която е много заразителна.
В този период кучето почти нищо не яде, защото настъпва паралич на глътката, който бавно обхваща долната челюст, пренася се в задницата и опашката, и обикновено кучето умира.
При тихия бяс кучето не буйствува, може да не лае и хапе. То е също така апатично към храната, повръща, има кървава диария и парализирането настъпва по-бърже, отколкото при буйния бяс, а заедно с това и смъртта.
Подготовка на кучето за новия ловен сезон
Независимо от усилията да се задържи формата на кучето през свободния от лов сезон начина на живот определя промени в организма, които колкото и необходими ще пречат на животното, особено в началото на новия ловен сезон. Ето защо е необходимо два месеца преди началото на ловния сезон плавно да се започне подготовката на кучето за него. Аналогично както по време на приключване на ловния сезон е необходимо да се полагат грижи в няколко насоки, а именно:
Плавно увеличаване на продължителността и интензивността на разходките. По време на разходките е необходимо да се работи върху послушанието и апорта на кучето. Хубаво би било да вземете една две консултации от възпитателите на кучета как да постигнете максимално добри резултати по тези въпроси. Постарайте се да осигурите и една междинна разходка на кучето по обяд.
Храненето на кучето през този период също плавно трябва да се променя. Увеличаването на калориите в храната трябва да следва с леко закъснение увеличаването на физическото натоварване. Допуска се включването в храната на повече мазнини, даването на консервирани и гранулирани храни за активни кучета. Ако досега сте хранили кучето сутрин или два пъти на ден вече е крайно време да започнете да го храните само вечер. Ако храните кучето сутрин, преди лов в първите няколко часа на излета то ще е неработоспособно и вяло. По-лесно ще се изморява. Много често до ловните територии се стига с автомобил. Опасността кучето да повърне в автомобила, ако е яло сутринта е много по-голяма.
През подготвителния период е редно да промените навиците на кучето по отношение и на водата. Кучето трябва да се отучи да пие вода от локви.
Плавно увеличаване на продължителността и интензивността на разходките. По време на разходките е необходимо да се работи върху послушанието и апорта на кучето. Хубаво би било да вземете една две консултации от възпитателите на кучета как да постигнете максимално добри резултати по тези въпроси. Постарайте се да осигурите и една междинна разходка на кучето по обяд.
Храненето на кучето през този период също плавно трябва да се променя. Увеличаването на калориите в храната трябва да следва с леко закъснение увеличаването на физическото натоварване. Допуска се включването в храната на повече мазнини, даването на консервирани и гранулирани храни за активни кучета. Ако досега сте хранили кучето сутрин или два пъти на ден вече е крайно време да започнете да го храните само вечер. Ако храните кучето сутрин, преди лов в първите няколко часа на излета то ще е неработоспособно и вяло. По-лесно ще се изморява. Много често до ловните територии се стига с автомобил. Опасността кучето да повърне в автомобила, ако е яло сутринта е много по-голяма.
През подготвителния период е редно да промените навиците на кучето по отношение и на водата. Кучето трябва да се отучи да пие вода от локви.
Какво ще постигнете ако спазвате тези елементарни правила ли? Най-важното - запазване на работните качества на ловното куче за максимално дълъг период.
Физиологични състояния на кучето
В зоотехниката са познати няколко физиологични състояния (кондиции):
Гойна – тази кондиция е крайно неприемлива за ловните кучета. Кучето бързо се уморява. Бих си позволил да цитирам един от мойте професори, който беше изчислил, че един килограм наднормено тегло означава 4 (четири) километра кръвоносни съдове. Това е едно сериозно допълнително натоварване на сърцето.
Тук е мястото да отбележим, че някои породи кучета (кокершпаньоли, бретоншпаньоли и дакели са предразположени към затлъстяване.
Изложбена – това е кондиция, при която кучето е съвсем леко пълно. Козината е блестяща. Контурът на мускулните групи се вижда ясно. Мускулите са леко отпуснати. Кучето е спокойно. Приема с охота командите и ги изпълнява. Като визия за съответната порода, това е състоянието, при което кучето е най-красиво. Кинолозите се тремят да постигнат точно тази кондиция по време на киноложки изложби. По принцип е невъзможно кучето да се задържи дълго време в изложбена кондиция. За около месец след постигането и, то или преминава към гойна, или влиза в работна кондиция.
Развъдна – кондиция, желана при кучките, благодарение на която след раждане не се получават нежелани за организма реакции (следродилни калциеви коми, състояние на слабост или кахексия). Работна – точно към тази кондиция трябва да се стреми всеки собственик на ловно куче. Най-характерното за нея, е, че кучето е в състояние да даде максималното от себе си. Обонянието се изостря. Мускулите са стегнати и имат отлични рефлекторни качества. Темперамента леко се променя и би могъл да се опише като “буден”. Животното се уморява трудно.
Слаба – получава се при недохранени и/или преболедували кучета в периода предхождащ възстановяването. Понякога животните попадат в тази кондиция в следствие на паразитози.
Гойна – тази кондиция е крайно неприемлива за ловните кучета. Кучето бързо се уморява. Бих си позволил да цитирам един от мойте професори, който беше изчислил, че един килограм наднормено тегло означава 4 (четири) километра кръвоносни съдове. Това е едно сериозно допълнително натоварване на сърцето.
Тук е мястото да отбележим, че някои породи кучета (кокершпаньоли, бретоншпаньоли и дакели са предразположени към затлъстяване.
Изложбена – това е кондиция, при която кучето е съвсем леко пълно. Козината е блестяща. Контурът на мускулните групи се вижда ясно. Мускулите са леко отпуснати. Кучето е спокойно. Приема с охота командите и ги изпълнява. Като визия за съответната порода, това е състоянието, при което кучето е най-красиво. Кинолозите се тремят да постигнат точно тази кондиция по време на киноложки изложби. По принцип е невъзможно кучето да се задържи дълго време в изложбена кондиция. За около месец след постигането и, то или преминава към гойна, или влиза в работна кондиция.
Развъдна – кондиция, желана при кучките, благодарение на която след раждане не се получават нежелани за организма реакции (следродилни калциеви коми, състояние на слабост или кахексия). Работна – точно към тази кондиция трябва да се стреми всеки собственик на ловно куче. Най-характерното за нея, е, че кучето е в състояние да даде максималното от себе си. Обонянието се изостря. Мускулите са стегнати и имат отлични рефлекторни качества. Темперамента леко се променя и би могъл да се опише като “буден”. Животното се уморява трудно.
Слаба – получава се при недохранени и/или преболедували кучета в периода предхождащ възстановяването. Понякога животните попадат в тази кондиция в следствие на паразитози.
ПАРАЗИТНИ БОЛЕСТИ ПРИ КУЧЕТА
Те са тежки и опасни заболявания както за кучето, така и за човека. Причиняват се от различни видове екто- и ендопаразити, първите паразитират върху повърхността на тялото, а вторите са вътрешни паразити.
Ендопаразити. Те са една голяма група паразити, които поразяват вътрешните органи, кръвоносната, храносмилателната и нервната система и мускулите. Нарушават целостта на органите и тъканите, хранят се от тях и изцеждат докрай жизнените сокове на организма. Отделените от дейността им отпадъчни продукти и токсини влошават общото състояние на организма.
Паразитите, техните яйца или ларви попадат в организма на кучето най-вече чрез храносмилателния канал.
Ще се спрем на най-често срещаните заболявания, чиито причинители са ендопаразити.
Ектопаразити.Ектопаразитите паразитират по тялото на всички животни, включително и кучето. Някои от тях пренасят особено опасни заболявания. Най-податливи към опаразитяване са породите ловни кучета. Ето защо трябва хигиената им да се поддържа на високо ниво и редовно да бъдат обезпаразитявани. За целта има създадени най-различни препарати под формата на аерозоли, които действат отлично срещу всички видове ектопаразити.
Най-често срещаните ектопаразити са въшките и бълхите.
Полов акт при кучетата
Половият акт при кучетата е доста продължителен, а освен това се наблюдава и така наречената фаза на заклещване, която трае около половин час. По това време двете животни не могат да се разделя, макар и приключили половия акт, поради анатомична особеност на мъжкия полов член. Редно е собствениците на кучетата да знаят това и да не безпокоят животните, докато не се освободят сами. В никакъв случай не ги принуждавайте насила, защото може да получат непоправими повреди на половите органи. За препоръчване е половият акт да се повтори след 24 часа, защото в яйчника на женската- узряват
последователно няколко яицеклетки и повторното покриване може да
увеличи броя на приплодите.
Срещата между женското и мъжкото куче трябва да се проведе на място, с което мъжкото е привикнало, или най-добре в дома, дето то живее. Така се изключва всяка възможност за разсейване безпокойство на мъжкия индивид. Не оставяйте животните заедно цяло денонощие без наблюдение. Те само ще се уморят, а и няма гаранция, че ще осъществят половия акт. Ако в рамките на два часа не се стигнало до покриване на женската, доведете я отново на другия ден. За да избегнете случайни полови актове на ващето куче с мъжкари с неизвестен произход, водете го винаги на повод по време на разгонеността.
Абонамент за:
Публикации (Atom)