Рахит при кучета

Описание на рахит при кучета

Това е типично недоимъчно заболяване, Дължащо се на липса или на недостиг на калций, фосфор и витамин D в организма на подрастващото животно. Отглеждането на отбитите кучепца в тъмни и влажни помещения също може да доведе до рахит. Като се има предвид, че калцият и фосфорът са основни градивни елементи на костите, ясно е какви могат да бъдат последствията от недоброто задоволяване с тези минерални вещества.

Симптоми на рахит при кучета

Заболяването започва с постепенно намаляване на апетита и се стига до пълно отказване от храна. Появява се и извратен апетит. Кучето променя походката си, започва да се залежава и непрекъснато му се спи. След известен период от време настъпват изменения в крайниците, които се изкривяват във форма на буквите О или Х. Могат да се появят и изкривявания на гръбначния стълб.

Лечение на рахит при кучета

Лечението се провежда от специалист, а собственикът трябва да спазва стриктно дадените от лекаря указания. Вашето куче няма да заболее от рахит, ако получава достатъчно минерални вещества, необходимите витамини от група D и ежедневно се разхожда на слънце. Всичко това е особено важно за едрите породи кучета (Дог, Санбернар, Боксер и др.)

Заразен хепатит

Описание на заразен хепатит при кучета

Заболяването много прилича по признаци на ганата и затова често се смесва с нея. Причинителят е вирус. Заразният хепатит се пренася чрез урината на болните и преболедувалите кучета, които остават носители на зараза до шестия месец след отшумяване на клиничните признаци. Заболяват най-често младите животни до едногодишна възраст, но вирусът поразява и възрастни кучета. Ето защо ежегодното ваксиниране на всички кучета против заразен хепатит трябва да се смята за задължително.

Симптоми на заразен хепатит при кучета

Признаците на заразния хепатит се проявяват след инкубационния период, който трае около една седмица. Кучето е с висока температура, придружавана с повръщане и разстройство, като в изпражненията

се появяват следи от кръв. При палпиране в областта на дясното под­ребрие се появява болка.

Лечение на вирусен хепатит при кучета

Лечението на заболяването е възможно при бърза намеса на вете-

ринарния специалист.

Възпитание на кучето

Кога да отделим малките кучета от майка им?

Споменахме вече, че във връзка с изискванията за правилното отбиване на малките кученца и преминаването им на обща храна е необходимо те да се отделят от майката при навършване на 40­дневна възраст. Чрез експерименти е доказано, че това е най-подходящата възраст за влизане на младото животно в контакт с хората. Колкото по-късно се отбие, толкова по-трудно то привиква към човека и съвместния живот с него.

Кучето и обстановката у дома

Кучето привиква с обстановката в дома само за няколко дни. Ще забележите. че от предоставените му играчки си избира 2-3, които му стават любими. Дори в моменти, когато не му обръщате внимание, то ще ги носи със зъби и побутвайки ви с лапа или с глава, ще ви търси за партньор в играта. Малките кученца са като малките, весели и палави дечица. Именно тази е причината докато са малки, те да контактуват повече с децата. Игрите им с тях са буйни и радват очите.

Малките кученца прекарват по-голямата част от деня в сън. Hе бива да ги безпокоите, когато спят. Те се нуждаят от повече сън, за да растат. Периодите на сън се редуват с периоди на игра и разходки из жилището. Постепенно времето за игра се удължава, сънят става по-краткотраен. Пак във връзка с правилното възпитание на кучето, запомнете - много порочно е то да привикне да влиза в леглото ви, докато почивате.

Изгражадне на хигиенни навици у кучето

За вас е от особено голямо значение да изградите хигиенни навици у питомника си. Отново ще го сравним с малките деца

и уринирането при малките кученца са също чести както при дечицата. Необходим са много любов и постоянство, за да се изградят необходимите хигиенни навици. Не подхождайте към кученцето грубо и с физическо насилие - то няма да ви разбере. Просто се постарайте да го извеждате всяка сутрин, възможно по-рано, но винаги по едно и също време. Същото правете и след всяко хранене и ще видите, че животното в рамките на 15-20 дни ще привикне да удовлетворява физиологичните си нужди извън дома

Разходка навън

Извеждането на кучето на разходка в никакъв случай не трябва да се свързва единствено със създаването на хигиенни навици. Това важи най-вече за животни, отглеждани вкъщи. Прекият контакт с чистия въздух и слъчевите лъчи са жизнено необходими за подрастващите кученца. Добре хранените кученца с интензивен растеж, които не се извеждат редовно на разходка, са предразположени към рахит, без значение дали им се дават редовно витамини от групата D. Ако това не се случи, обилното хранене и застоялият живот довеждат до затлъстяване, което от своя страна може да причини най-различни други заболявания. Така че продължителността на разходките е от голямо значение - колкото са по-големи, толкова по-добре се отразяват върху организма на кученцето. Докато вашият питомник е още малък, изберете такова място за разходка, което ще му гарантира определена сигурност. Младото животно не умее да се пази от превозните средства и трябва да го наблюдавате. Допустими са контакти с други кучета, но бъдете внимателни. Не всички са благоразположени и могат да го наранят. А и тези контакти често стават причина за предаване на различни заразни или паразитни заболявания. Най-рискови са срещите им с безстопанствени кучета, затова не допускайте подобно общуване.

Епилепсия при кучето

Първична епилепсия: позната още като идиопатична, генетична, inherited, или същинска епилепсия. Не са известни положителни диагностич-ни находки, които да потвърдят диагнозата. В случая тя се поставя, като се изключат всички други възможности. Първият припадък на животно с първична епилепсия най-често се наблюдава на възраст между 6 месеца и 5 години. Диагностиката на първична епилепсия не е доказателство за генетичен дефект. Само внимателни изследвания над развъждането могат да докажат противното. Породата, възрастта и историята на животното могат да дадат основания за предположение, че в основата на първичната епилепсия има генетичен фактор, ако е известно, че у предците на кучето има и други подобни случаи.

Вторична епилепсия: отнася се за случаи, когато причините за припадъците могат да бъдат установени, а те са много. При кучетата на възраст по-малко от една година най-честите причини за припадъците могат да бъдат разделени на няколко групи:
дегенеративни (застойни заболявания)
- онтогенетични (хидроцефалия)
- токсични (олово, арсеник, органични фосфати, хлорирани хидрогенкарбонати стрихнин, тетанус)
- инфекциозни (гана, енцефалит и др.)
- метаболитни (хипогликемия, ензимна недостатъчност, чернодробни и бъбречни заболяват)
- хранителни (тиамин, паразити)
- травматични рани, фрактури)

При животните на възраст 1-3 години генетичният фактор е една от най-често предполаганите причини. При животнипе на 4 и повече години най-честите причини са от групата на метаболитните нарушения (хипогликемия, сърдечни аритмии, хипокалцемия, цироза) неопластичните (мозъчни тумори). Д-р Джийн Додс е установила, че в някои случаи припадъците се дължат на хипофункция на щитовидната жлеза, което е семейно (inherited) автоимунно заболяване при чистопородното развъждане.