Кучешка тения

Кучешката тения ( Ехинококоза) е заболяване с хронично протичане, при което се уврежда най-често черният дроб, но е възможно да се засегнат също белите дробове и други органи. Причинителите са паразити, отнасящи се към т.нар. биохелминти. При своето сложно развитие, освен от краен гостоприемник ( куче, вълк, чакал, лисица и др.), те се нуждаят от междинен гостоприемник (човек, селскостопански животни - овце, кози, едър рогат добитък, свине и др.)
Причинител:

Човешката ехинококоза (hydatidosis, или hydatid disease) се причинява от ларвните форми на цестодите (лентовидни червеи) от род Echinococcus:
Echinococcus granulosus причинява цистозна ехинококоза (cystic echinococcosis), която е най-често срещаната форма
E. multilocularis причинява алвеоларна ехинококоза (alveolar echinococcosis)
E. vogeli причинява полицистозна ехинококоза (polycystic echinococcosis)
E. oligarthrus е много рядка причина за човешка ехинококоза
Жизнен цикъл:
Зрелият Echinococcus granulosus (3 до 6 mm дълъг) пребивава в тънките черва на крайните гостоприемници, кучета или други месоядни. Полово зрелите проглотиди освобождават яйца, които преминават във фекалиите. След поглъщане от подходящ междинен гостоприемник (при естествени условия: овце, кози, свине, говеда, коне, камили), яйцата се излюпват в тънките черва и освобождават онкосфери, които проникват през чревната стена и мигрират по кръвоносната система до различни органи, най-често до черния дроб или белия дроб. В тези органи онкосферата се развива в циста, която постепенно се уголемява, произвеждайки протосколекси и дъщерни цисти, които изпълват цялата и празнина. Крайният гостоприемник се заразява чрез поглъщане на съдържащи цисти органи на заразени междинни гостоприемници. След поглъщането протосколексите евагинират (вдлъбват се), прикрепят се към чревната мукоза (лигавица) , и се развиват в зрели форми в рамките на 32 до 80 дни. Същият жизнен цикъл се наблюдава при E. multilocularis (1.2 до 3.7 mm), със следните различия: крайните гостоприемници са лисици, а до по-малка степен кучета, котки, койоти и вълци; междинните гостоприемници са дребни гризачи; ларвният растеж (в черния дроб) остава в пролиферативен стадий, в резултат от инвазиране на околните тъкани. При E. vogeli (до 5.6 mm дължина) крайните гостоприемници са кучета; междинните гостоприемници са гризачи; ларвните стадии (в черен, бял дроб, други органи) се развиват вътрешно и външно, като образуват множество мехурчета. E. oligarthrus (до 2.9 mm дължина) има жизнен цикъл, който включва представители от сем.Felidae като крайни гостоприемници и гризачи като междинни гостоприемници.
Хората се заразяват при поглъщане на яйца , с последващо освобождаване на онкосфери в тънките черва и развитие на цисти в различни вътрешни органи.

Географско разпределение:

E. granulosus се среща практически в цял свят, но най-често в райони за паша, където съществува вероятност кучета да погълнат органи от заразени животни. E. multilocularis се среща най-често в северното полукълбо, включително Централна Европа и северните части на Европа, Азия и Северна Америка. E. vogeli и E. oligarthrus се срещат в Централна и Южна Америка.
Клинични признаци:

Инфекцията с Echinococcus granulosus най-често не се забелязва с години, преди уголемяващите се цисти да причинят признаци на заболяване в засегнатите органи. При засягане на черния дроб може да се наблюдават коремни болки, уголемяване в областта на черния дроб, запушване на жлъчния канал. При засягане на белия дроб може да се наблюдава болка в областта на гърдите, кашлица, храчене на кръв. Разкъсване на цистите може да доведе до развитие на треска, уртикария, еозинофилия, анафилактичен шок, както и разсейване на цистите. Могат да бъдат засегнати и други вътрешни органи (мозък, кости, сърце), като в резултат се развиват съответните признаци. Echinococcus multilocularis засяга черния дроб като бавно растящ, деструктивен тумор, с коремни болки, запушване на жлъчния канал и понякога метастатични усложнения в белите дробове и мозъка. Echinococcus vogeli засяга главно черния дроб, където се развива и оказва влияние като бавно растящ тумор; развитието на вторични цисти е обичайно усложнение.
Лабораторна диагноза:

Диагнозата на ехинококозата се основава най-често на ултразвукография, подкрепена от положителни серологични изследвания.
Лечение и профилактика:

Хирургическата интервенция е един от най-популярните методи за лечение на ехинококозата, макар отстраняването на паразитните маси да не е 100% ефективно. След операцията понякога може да се наложи медикаментозно лечение.
Индивидуалната профилактика е свързана главно със стриктната лична хигиена на ръцете и грижливото измиване на плодовете и зеленчуците преди тяхната употреба.
Стопански полезните кучета и тези които се отглеждат по домовете, периодично, по схема, задължително се подлагат на дехелминтизация ( обезпаразитяване).
Особено важен е ветеринарно-санитарният контрол при клането на животни. Ехинококозните органи на животни се унищожават задължително.

Епилепсия при кучето

Видове епилепсия

Първична епилепсия: позната още като идиопатична, генетична, inherited, или същинска епилепсия. Не са известни положителни диагностич-ни находки, които да потвърдят диагнозата. В случая тя се поставя, като се изключат всички други възможности. Първият припадък на животно с първична епилепсия най-често се наблюдава на възраст между 6 месеца и 5 години. Диагностиката на първична епилепсия не е доказателство за генетичен дефект. Само внимателни изследвания над развъждането могат да докажат противното. Породата, възрастта и историята на животното могат да дадат основания за предположение, че в основата на първичната епилепсия има генетичен фактор, ако е известно, че у предците на кучето има и други подобни случаи.

Вторична епилепсия: отнася се за случаи, когато причините за припадъците могат да бъдат установени, а те са много. При кучетата на възраст по-малко от една година най-честите причини за припадъците могат да бъдат разделени на няколко групи:
дегенеративни (застойни заболявания)
- онтогенетични (хидроцефалия)
- токсични (олово, арсеник, органични фосфати, хлорирани хидрогенкарбонати стрихнин, тетанус)
- инфекциозни (гана, енцефалит и др.)
- метаболитни (хипогликемия, ензимна недостатъчност, чернодробни и бъбречни заболяват)
- хранителни (тиамин, паразити)
- травматични рани, фрактури)

При животните на възраст 1-3 години генетичният фактор е една от най-често предполаганите причини. При животнипе на 4 и повече години най-честите причини са от групата на метаболитните нарушения (хипогликемия, сърдечни аритмии, хипокалцемия, цироза) неопластичните (мозъчни тумори). Д-р Джийн Додс е установила, че в някои случаи припадъците се дължат на хипофункция на щитовидната жлеза, което е семейно (inherited) автоимунно заболяване при чистопородното развъждане.

Лептоспироза

Лептоспирозата е болест по различните видове бозайници, включително и човека, която в типичните случаи след кратковременна треска протича при нормална и субнормална температура с анемия, хемоглобинурия, жълтеница, огнищни некрози по кожата и червата; причинява се от спирохети от типа на лептоспири.
Етиология
Класификация на причинителя

Досега в света са открити около 40 вида (серологични типа) лептоспири.Те са до известна степен различно застъпени в отделните страни и донякъде варират и в зависимост от отделните видове животни:
Преживни - L.pomona, L.Grippotyphosa, (по-рядко L.icterohaemorrhagiae, L.canicola, L.mitis)
Свине - L.pomona, L.mitis, L.hyos
Кон - L.pomona
Куче - L.pomona, L.canicola, L.icterohaemorrhagiae

Човек - L.icterohaemorrhagiae и почти всички други серотипове
Устойчивост на физически и химически въздействия
Температура: Топлината ги убива бързо (при 56°c/30 мин.)
рН: Загиват бързо в присъствие на киселина, дори в незначителна концентрация
Дезинфектанти: Всички дезинфекционни средства, приложени в обикновени концентрации, убиват лептоспирите със сигурност.

Оцеляване:
Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина
Съхраняват се дълго време в застояли води, особено при ниски температури
Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина
Епизоотология

Най-възприемчиви към заразяване при естествени условия са преживните, кучетата и лисиците, а свинете и конете, макар че се заразяват много лесно, прекарват инфекцията в по-лека форма.Човек е силно възприемчив.
Първични източници

Болни и преболедували, които остават заразоносители с месеци
Важна роля като източници играят свинете, които са най-чести носители и отделители на L.pomona и L.mitis
Различни видове гризачи (мишки, плъхове) са основен траен източник на заразата в природата

Вторични източници на зараза
Застояли води, замърсявани с урина от болни животни и от заразоносители

Източници на вируса
Отделянето на лептоспирите става със секретите от лигавиците и главно с урината
Инфекцията се предава главно по алиментарен път - вода, замърсена с урина или други отделяния на болни животни

В по-редки случаи заразяването става през лигавиците
Болестта се проявява през цялата година, но най-често през лятото и есента, когато причинителят се натрупва в значителни количества във водните източници
Патогенеза
От входната врата лептоспирите проникват в кръвта (септицемия)
Наскоро след това лептоспирите биват разрушени от образуваните в организма лептоспиролизини, поради което изчезват от кръвта, но остават във всички органи и тъкани, като най-продъжително се задържат в бъбреците, сърцето, черния дроб
През клиничния период лептоспирите предизвикват с отровните си продукти бурна хемолиза, което довежда до анемия, хемоглобинурия, иктерус.Иктерусът първоначално е хемолитичен, след това обаче се дължи на развилия се хепатит
От въздействието върху бъбреците се развиват нефрити, нефрози, уремия

Акутна диария

Двете най-чести заболявания на стомашночревния тракт са повръщане и диария. Тази статия показва как храносмилателния тракт работи и как би трябвало да се грижи стопанина за своя домашен любимец с акутно гастроинтестинално заболяване.

Акутните заболявания /бързо начало, малка продължителност/, ако са лекувани както трябва, обикновено са възвратими и се намалява значително риска от това те да станат хронични или животното да умре.

Храносмилателен тракт

За да се поддържа нормално живота на домашните любимци, храната, която те поемат трябва да бъде смляна на много малки частици, които постъпват в кръвообращението. Този процес на смилане започва в стомаха и продължава в тънките черва, където хранителните вещества се усвояват от организма. В дебелите черва се всмуква основно вода.Това е важно не само за оформяне на изпражненията, но и за поддържане водния баланс на тялото.

Възпаление на храносмилателния тракт може да бъде причинено от различни неща включващи инфекции причинени от бактерии или вируси, ядене на развалена храна или боклуци, алергии към храна, невъзможност за смилане на определени храни /например лактоза – вещество съдържащо се в млякото/ и някои медикаменти.Внезапна смяна на храната или добавяне на нови неща към нея /например остатаци от човешка храна или мляко/ може също да причини диария при някои животни. Някои заболявания, например на бъбреци, черен дроб, панкреас и др., могат също да доведaт до гастроентерит.

Акутен гастроентерит

Възпалението на храносмилателния тракт пречи на нормалното храносмилане и усвояване на храната.Водата и хранителните вещества не се усвояват от организма както трябва и се стига да диария.Кучета и котки с тежка диария следователно са изложени на риск от обезводняване.Става наложително да се възстанови загубата на течности, което може да стане по два начина - през устата, под формата на електролитни разтвори или венозно, ако диарията е тежка, като това е важна част от лечението. Повръщането, ако го има, обикновено не води до голяма загуба на течности, но това променя рН и солевия състав на кръвта.

Лечение

Вашия ветеринарен лекар вероятно ще предпише различни медикаменти – антибиотици, лекарства подтискащи повръщането и др. за вашия домашен любимец, в зависимост от предполагаемата причина за гастроентерита и тежестта на заболяването. Ако вашия любимец е с дехидратация, ще се наложи венозно приложение на течности, за да се възстанови загубата им.

Каквато и да е причината за диарията важен компонент от лечението е диетата.
Диета при акутна диария

Като начало обикновено се предписва 24 или повече часа глад и приемане на електролитни разтвори.Тези разтвори не само подпомагат възстановяването на загубените с повръщането и диарията течности, но и помагат за възстановяване рН и солевия състав на кръвта.

Вашият ветеринарен лекар ще ви посъветва кога да започнете да храните с високосмилаема и лесноусвоима диетична храна.Високосмилаемите и лесноусвоими диетични храни позволяват на червата лесно да ги преработят и усвоят веществата, от които организма се нуждае.Често хранене с малки порции е желателно.Идеално е храната да има по-високо енергийно съдържание от нормалната храна, за да може вашият любимец да получи всичко, от което се нуждае от един по-малък обем дажба.

Храненето с правилната диета е от голямо значение за лечение на храносмилателните нарушения.Всеки, които е в контакт с вашия любимец трябва да осъзнае важността на храненето само с препоръчаната диета и да не се дава друга храна.Важно е също така вашият любимец да се предпази от намиране на храна у дома или навън.

Вашият ветеринарен лекаар може да ви предпише специално приготвени диетични храни за три - пет дни по време на периода на възстановяване. Тези храни са много вкусни, приготвени от висококачествени съставки и с много добра смилаемост, направени за да подпомогнат възстановяването на увредените тъкани и нормалната функция на червата.Те са идеалните диети за използване в период на възстановяване, понеже съдържат само протеин от месо, лесноусвоими въглехидрати и отличен баланс на витамини и микроелементи, от които вашия любимец се нуждае.Те са с много повече енергия от нормалните храни,което помага всичко необходимо да се получи от един намален обем дажба. По време на възстановителния период трябва бавно да се върне към нормална храна за 3 – 4 дни

Ако проблемът е постоянен, с тази храна може да се храни по-дълго време.

Тези храни са предназначени за специфични медицински нужди и са налични само при ветеринарните лекари!

В статията става въпрос за храните pedigree canine и whiskas feline selected protein diet, които не са налични на българския пазар в момента

Запомнете:

Пълен глад 1-4 дни.Толкова по-дълго, колкото проблема е по-тежък.
Ако се открие причината за диарията – вируси, бактерии, неправилно хранене и др., да се отстрани възможната причина и да се лекува с подходящи средства.
През следващите 3 - 5 дни постепенно възвръщане към пълна дажба.
Хранене с малки количества / 3 – 6 пъти на ден/ с храна съдържаща 1 % или по-малко влакнини.

Протеин от житни субпродукти /соя/, често присъстващ в сухите кучешки храни, както и месни субпродукти /органи и кланични отпадъци/, присъстващи в консервираните храни, са противопоказани.
Мазнините да не са над 20%
Храната да съдържа лесноусвоими въглехидрати предимно от ориз или декстроза.
Храни, съдържащи над 10% захар, трябва да се избягват.

Гана

Гана - остра или подостра генерализирана вирусна инфекция. Заразяването става предимно аерозолно/душене/,като заразените кучета започват да излучват вируса след 6-тия ден от заразяването.Първоначалното намножаване на вируса е в лимфните тъкани на респираторната мукоза,след което се разнася към лимфоидните органи - далак,тимус,костен мозък и т.н.Около 7-14 ден след заразяването организма реагира с имунен отговор като в зависимост от неговата сила и вирулентността на щама има 3 изхода: оздравяване,смърт или перзистираща инфекция.Когато инфекцията продължи - вируса инфектира:епитела на респираторният,гастроинтестиналният или урогениталният тракт/особено интензивно в пикочният мехур/, както жлезите с вътрешна и външна секреция и централната нервна система.Засяга се и епитела на кожната покривка в някои области.От около 10-тина години се доказа,че ганата предизвиква дефекти в костният разтеж/вируса се локализира в метафизите на дългите кости/,както и хипоплазия на растящите зъби. При живи животни - вече има готови тестове/е не у нас/, серологично изследване,имунофлуоросценция и др Лечение: проблематично за сега.Симптоматично и комплексно.

ПАРАЗИТНИ БОЛЕСТИ ПРИ КУЧЕТА

Те са тежки и опасни заболявания както за кучето, така и за човека. Причиняват се от различни видове екто- и ендопаразити, първите паразитират върху повърхността на тялото, а вторите са вътрешни паразити.

Ендопаразити. Те са една голяма група паразити, които поразяват вътрешните органи, кръвоносната, храносмилателната и нервната система и мускулите. Нарушават целостта на органите и тъканите, хранят се от тях и изцеждат докрай жизнените сокове на организма. Отделените от дейността им отпадъчни продукти и токсини влошават общото състояние на организма.

Паразитите, техните яйца или ларви попадат в организма на кучето най-вече чрез храносмилателния канал.

Ще се спрем на най-често срещаните заболявания, чиито причинители са ендопаразити.

Ектопаразити.Ектопаразитите паразитират по тялото на всички животни, включително и кучето. Някои от тях пренасят особено опасни заболявания. Най-податливи към опаразитяване са породите ловни кучета. Ето защо трябва хигиената им да се поддържа на високо ниво и редовно да бъдат обезпаразитявани. За целта има създадени най-различни препарати под формата на аерозоли, които действат отлично срещу всички видове ектопаразити.

Най-често срещаните ектопаразити са въшките и бълхите.

Рахит при кучета

Описание на рахит при кучета

Това е типично недоимъчно заболяване, Дължащо се на липса или на недостиг на калций, фосфор и витамин D в организма на подрастващото животно. Отглеждането на отбитите кучепца в тъмни и влажни помещения също може да доведе до рахит. Като се има предвид, че калцият и фосфорът са основни градивни елементи на костите, ясно е какви могат да бъдат последствията от недоброто задоволяване с тези минерални вещества.

Симптоми на рахит при кучета

Заболяването започва с постепенно намаляване на апетита и се стига до пълно отказване от храна. Появява се и извратен апетит. Кучето променя походката си, започва да се залежава и непрекъснато му се спи. След известен период от време настъпват изменения в крайниците, които се изкривяват във форма на буквите О или Х. Могат да се появят и изкривявания на гръбначния стълб.

Лечение на рахит при кучета

Лечението се провежда от специалист, а собственикът трябва да спазва стриктно дадените от лекаря указания. Вашето куче няма да заболее от рахит, ако получава достатъчно минерални вещества, необходимите витамини от група D и ежедневно се разхожда на слънце. Всичко това е особено важно за едрите породи кучета (Дог, Санбернар, Боксер и др.)

Заразен хепатит

Описание на заразен хепатит при кучета

Заболяването много прилича по признаци на ганата и затова често се смесва с нея. Причинителят е вирус. Заразният хепатит се пренася чрез урината на болните и преболедувалите кучета, които остават носители на зараза до шестия месец след отшумяване на клиничните признаци. Заболяват най-често младите животни до едногодишна възраст, но вирусът поразява и възрастни кучета. Ето защо ежегодното ваксиниране на всички кучета против заразен хепатит трябва да се смята за задължително.

Симптоми на заразен хепатит при кучета

Признаците на заразния хепатит се проявяват след инкубационния период, който трае около една седмица. Кучето е с висока температура, придружавана с повръщане и разстройство, като в изпражненията

се появяват следи от кръв. При палпиране в областта на дясното под­ребрие се появява болка.

Лечение на вирусен хепатит при кучета

Лечението на заболяването е възможно при бърза намеса на вете-

ринарния специалист.