Аксесоари за кучето

Нашийник за кучето

Полезно е още в първите месеци кучето да свикне да носи нашийник и внимателно да се приучи към водене на повод. Освен нашийници се използват така наречените нагръдници, които cа приложими само при дребните породи декоративни кучета. С тях стопанинът не е в състояние да удържи едропородно куче.

Повод за кучето

Поводите за куче са различни и се подбират според вида на породата. За по-дребните породи се избират по-леки поводи, включително и с автоматично регулиране на дължината, а за по-едрите - по-здрави поводи. Изролзват се и комбинирани поводи-нашийници, които при опъване обръщат като зъбци малки пластинки. Те от своя страна притискат кучето в областта на шията и го принуждават да спре.

Намордник за кучето

Едрите кучета задължително трябва да притежават и намордник. Той се изработва от кожа или метал по мярка за всяко животно и се поставя върху муцуната му. Трябва добре да прилепва върху нея, добре да се фиксира зад тила и в същото време да позволява кучето свободно да диша. Хубаво е животното да привикне с намордника още в млада възраст. Така то е по-желан пациент на ветеринарния специалист, тъй като отпада необходимостта от специални предпазващи превръзки на муцуната при различни ветеринарни манипулации. Кучета, които са по-емоционални, задължително трябва да се извеждат с намордник.

БЯС

Бясът е една от най-опасните болести, тъй като не само животните боледуват от нея, но нейна жертва става и човекът, ухапан от бясно куче. Тази тежка болест все повече и повече намалява у нас, тъй като здравните власти вземат много сериозни мерки против безстопанствените кучета и котки, които най-често се явяват разпространители и проводници на заразата.

Бесът е силно заразна болест, която се предава чрез слюнката при ухапване от болно животно. Причинител на тази тежка и мъчителна болест е вирус, който нанася силни поражения най-вече на централната нервна система.
Известни са две форми, в които бесът се проявява: буен и тих бяс. От момента на ухапването от бясно куче до първите признаци на болестта могат да протекат 2-3 седмици, но понякога този период е по-къс или по-дълъг.

Признаци. Болното от бяс куче (обикновено от буйния бяс) изведнъж загубва апетит, към храната се отнася безразлично, дъвчи и гризе клонки, трева, листа, пръст; бяга от водата, от която изпитва страх, завира се я някой тъмен ъгъл на кучкарника, лае безпричинно, скача и се блъска в клетката или оградата на кучкарника. Трудно ходи по малка нужда. След няколко дни болестта взема друг ход: кучето започва да става все по-буйно, да ръмжи хрипкаво и да се нахвърля срещу хората и животните, почва да дави и хапе животните и хората, които среща по пътя си, от устата му излиза слюнка, прилична на пяна, която е много заразителна.
В този период кучето почти нищо не яде, защото настъпва паралич на глътката, който бавно обхваща долната челюст, пренася се в задницата и опашката, и обикновено кучето умира.

При тихия бяс кучето не буйствува, може да не лае и хапе. То е също така апатично към храната, повръща, има кървава диария и парализирането настъпва по-бърже, отколкото при буйния бяс, а заедно с това и смъртта.

Подготовка на кучето за новия ловен сезон

Независимо от усилията да се задържи формата на кучето през свободния от лов сезон начина на живот определя промени в организма, които колкото и необходими ще пречат на животното, особено в началото на новия ловен сезон. Ето защо е необходимо два месеца преди началото на ловния сезон плавно да се започне подготовката на кучето за него. Аналогично както по време на приключване на ловния сезон е необходимо да се полагат грижи в няколко насоки, а именно:

Плавно увеличаване на продължителността и интензивността на разходките. По време на разходките е необходимо да се работи върху послушанието и апорта на кучето. Хубаво би било да вземете една две консултации от възпитателите на кучета как да постигнете максимално добри резултати по тези въпроси. Постарайте се да осигурите и една междинна разходка на кучето по обяд.

Храненето на кучето през този период също плавно трябва да се променя. Увеличаването на калориите в храната трябва да следва с леко закъснение увеличаването на физическото натоварване. Допуска се включването в храната на повече мазнини, даването на консервирани и гранулирани храни за активни кучета. Ако досега сте хранили кучето сутрин или два пъти на ден вече е крайно време да започнете да го храните само вечер. Ако храните кучето сутрин, преди лов в първите няколко часа на излета то ще е неработоспособно и вяло. По-лесно ще се изморява. Много често до ловните територии се стига с автомобил. Опасността кучето да повърне в автомобила, ако е яло сутринта е много по-голяма.

През подготвителния период е редно да промените навиците на кучето по отношение и на водата. Кучето трябва да се отучи да пие вода от локви.

Какво ще постигнете ако спазвате тези елементарни правила ли? Най-важното - запазване на работните качества на ловното куче за максимално дълъг период.

Физиологични състояния на кучето

В зоотехниката са познати няколко физиологични състояния (кондиции):
Гойна – тази кондиция е крайно неприемлива за ловните кучета. Кучето бързо се уморява. Бих си позволил да цитирам един от мойте професори, който беше изчислил, че един килограм наднормено тегло означава 4 (четири) километра кръвоносни съдове. Това е едно сериозно допълнително натоварване на сърцето.

Тук е мястото да отбележим, че някои породи кучета (кокершпаньоли, бретоншпаньоли и дакели са предразположени към затлъстяване.

Изложбена – това е кондиция, при която кучето е съвсем леко пълно. Козината е блестяща. Контурът на мускулните групи се вижда ясно. Мускулите са леко отпуснати. Кучето е спокойно. Приема с охота командите и ги изпълнява. Като визия за съответната порода, това е състоянието, при което кучето е най-красиво. Кинолозите се тремят да постигнат точно тази кондиция по време на киноложки изложби. По принцип е невъзможно кучето да се задържи дълго време в изложбена кондиция. За около месец след постигането и, то или преминава към гойна, или влиза в работна кондиция.

Развъдна – кондиция, желана при кучките, благодарение на която след раждане не се получават нежелани за организма реакции (следродилни калциеви коми, състояние на слабост или кахексия). Работна – точно към тази кондиция трябва да се стреми всеки собственик на ловно куче. Най-характерното за нея, е, че кучето е в състояние да даде максималното от себе си. Обонянието се изостря. Мускулите са стегнати и имат отлични рефлекторни качества. Темперамента леко се променя и би могъл да се опише като “буден”. Животното се уморява трудно.

Слаба – получава се при недохранени и/или преболедували кучета в периода предхождащ възстановяването. Понякога животните попадат в тази кондиция в следствие на паразитози.

ПАРАЗИТНИ БОЛЕСТИ ПРИ КУЧЕТА

Те са тежки и опасни заболявания както за кучето, така и за човека. Причиняват се от различни видове екто- и ендопаразити, първите паразитират върху повърхността на тялото, а вторите са вътрешни паразити.

Ендопаразити. Те са една голяма група паразити, които поразяват вътрешните органи, кръвоносната, храносмилателната и нервната система и мускулите. Нарушават целостта на органите и тъканите, хранят се от тях и изцеждат докрай жизнените сокове на организма. Отделените от дейността им отпадъчни продукти и токсини влошават общото състояние на организма.

Паразитите, техните яйца или ларви попадат в организма на кучето най-вече чрез храносмилателния канал.

Ще се спрем на най-често срещаните заболявания, чиито причинители са ендопаразити.

Ектопаразити.Ектопаразитите паразитират по тялото на всички животни, включително и кучето. Някои от тях пренасят особено опасни заболявания. Най-податливи към опаразитяване са породите ловни кучета. Ето защо трябва хигиената им да се поддържа на високо ниво и редовно да бъдат обезпаразитявани. За целта има създадени най-различни препарати под формата на аерозоли, които действат отлично срещу всички видове ектопаразити.

Най-често срещаните ектопаразити са въшките и бълхите.